Анаксимандър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 217.174.159.226 (б.), към версия на BotNinja
Етикет: Отмяна
м интервал след точка в текст
Ред 30:
Анаксимандър учи, че вселената е безкрайна и има безброй много светове. Те възникват и загиват по необходимост. Според него [[Луна]]та не греела със собствена светлина, а отразявала тази на [[Слънце]]то. Слънцето било по-малко от Земята и представлявало най-чист огън. Анаксимандър смята, че не усещаме топлината от звездите, защото те са много отдалечени. Луната получава своята светлина от Слънцето. Според Анаксимандър звездите са заковани подобно на гвоздеите на кристалоподобния небосвод.
 
Земята се представя във формата на нисък [[цилиндър]]. Средата на Земята се заема от суша във формата на голям кръгъл остров. Наоколо е океан. Изгряването на Слънцето и другите небесни тела той обяснява с кръговото им движение под земята. Поставя началото на теорията за небесните сфери. Сезоните според него са „редуване на периоди, в които надделяват горещото и сухото или влажното и студеното“{{hrf|Ауди|2009|29}}. Той описва този процес като „съдът на Времето“{{hrf|Ауди|2009|30}}.
 
Античните източници го представят като успешен ученик по [[астрономия]] и [[география]] и първия, въвел в Древна Гърция астрономически уреди като [[слънчев часовник|слънчевия часовник]] и [[гномон]]а.