Асен Чонков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп
м интервал след точка в текст
Ред 19:
По това време енорист в [[Бърдарски геран]] е отец [[Фабиян Кнобен]], холандец, пасионист, но през 1949 г. новата комунистическа власт изгонва всички свещеници и монахини чужденци. По тази причина Никополският епископ [[Евгений Босилков]] поканва свещеници от [[Софийско-Пловдивска епархия|Софийско-Пловдивската епархия]] на южна България. В Бърдарски геран идват от Пловдив отците Асен Чонков и [[Самуил Джундрин]] – бъдещ [[Никополски епископ]], преди това преподаватели в колежа.
 
Отец Асен Чонков е енорист в селото от 1949 до 1951 г. (енория [[Свети Йосиф (Бърдарски геран)|„Свети Йосиф“]]), а отец Самуил обслужва [[Дева Мария - Майка на святата надежда (Бърдарски геран)|немската църква]]. През 1950 г. свещениците са публично заплашвани в центъра на селото. Енорийският дом е взет от властта и превърнат в здравен център. Отец Самуил Джундрин е изгонен от селото и се завръща в Пловдив.<ref>[http://falmis.org/statii/bardarski-geran/281-istoriyata-na-katolicheskata-enoriya-sveti-iosif-na-sbardarski-geran История на католическата енория „Свети Йосиф“, с. Бърдарски геран]</ref>
 
На 3 юли 1950 г., в разгара на насилственото прибиране на т. нар. „държавни доставки“ на зърнени храни от ТКЗС, в селото, избухва [[Селски бунтове от 1950 година|спонтанен бунт]]. Първи се вдигат жените, а после и всички жители на селото, които прогонват охраната и обсаждат общинския съвет, за да демонстрират своето нежелание да изпълнят доставките. Пристигналата от околийския център милиция смазва бунта и арестува около двадесетина души. Набързо проведеното следствие (милиционерско дознание) стоварва вината върху седем от тях, а останалите са призовани като свидетели. На първо място в списъка на обвиняемите е Асен Чонков.<ref>Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>