Босна (река): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{друго значение|река Босна|Босна|Босна (област)}}▼
{{Река
| име = Босна
| име-оригинал = ({{lang|bs|Bosna}})
| картинка = Zenica2007.jpg
| картинка-описание = Река Босна
| местоположение =
| дължина = 271
| басейн = 10 457
| отток = 142
| начало-място =
| начало-гео-ширина = 43.
| начало-гео-дължина = 18.
| начало-височина =
| устие-място = [[Сава (река)|Сава]] → [[Дунав]] → [[Черно море]]
| устие-гео-ширина = 45.
| устие-гео-дължина = 18.
| устие-височина = 79
| устие-ширина =
| път =
| карта-файл =
| карта-описание = Местоположение в Босна и Херцеговина
}}
'''Босна''' ({{lang|bs|Bosna}}) е третата по големина река в [[Босна и Херцеговина]], десен приток на [[Сава (река)|Сава]]. Дължина 271 km, площ на водосборния басейн 10 457 km²<ref name="Sava">{{икона|en}} [http://www.savacommission.org/dms/docs/dokumenti/documents_publications/publications/other_publications/sava_river_basin_analysis_report_high_res.pdf Sava river basin Analysis report „Река Сава и водосборният ѝ басейн“]</ref>.
▲{{друго значение|река Босна|Босна|Босна (област)}}
Смята се, че от [[Римска империя|римското]] [[име]] на реката ''Bosona'' следва [[етимология]]та и на името на [[Историко-географска област|областта]] [[Босна (област)|Босна]]. Реката се споменава за първи път от древноримския историк [[Велей Патеркул|Гай Велей Патеркул]] като ''Bathinus''.<ref>Šašel Kos, M., P. Kos. „Places: 197162 (Bathinus (river))“. Pleiades. Посетен на 22 януари 2017</ref><ref>Salmedin Mesihović (2014). Ilirike. Sarajevo: Filozofski fakultet u Sarajevu. p. 80</ref><ref>Velleius Paterculus, ''[http://latin.packhum.org/loc/1044/1/131/1509-1516 Historia Romana 2.114.4.6]''.</ref> Другият основен източник, който е свързан с хидронима Bathinus, е надписът от [[Салона]] на римския политик и генерал [[Публий Корнелий Долабела (консул 44 пр.н.е.)|Публий Корнелий Долабела]], в който е записано, че реката разделя владенията на две от [[илири]]йските племена.<ref>Salmedin Mesihović (2010). AEVVM DOLABELLAE – DOLABELINO DOBA. XXXIX. Sarajevo: Centar za balkanološka ispitivanja, Akademija nauka i umjetnosti. p. 10</ref>
Река Босна води началото си от източния склон на масива Трескавица (част от [[Динарски планини|Динарските планини]]), на 1625 m н.в., на 10 km югозападно от село Търново, в цюгоизточната част на [[Босна и Херцеговина]]. По цялото си протежение тече в северна посока, като прави леко изпъкнала на запад дъга. С изключение на най-долния си участък течението на реката има типичен планински характер, съпроводено с множество прагове и бързеи, няколко малки водопада, дълбока долина, на места с тесни каньони и дефилета, а на други места с долинни разширения и междупланински котловини. След град [[Добой]] долината ѝ се разширява, а склоновете ѝ – полегати. При град [[Модрича]] реката излиза от планините и навлиза в крайната южна част на [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]]. Тук долината ѝ значително се разширява, скоростта на течението ѝ намалява и се появяват множество меандри. Влива се отдясно в река [[Сава (река)|Сава]] (десен приток на [[Дунав]]), на 79 m н.в., при град [[Босански Шамац]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article006961.html «Большая Советская Энциклопедия» – Босна, т. 3, стр. 588]</ref>
Водосборният басейн на Босна обхваща площ от 10 457 km², като целият се намира на босненска територия. На изток водосборния басейн на Босна граничи с водосборните басейни на реките Толиса, Тиня, Луковац и [[Дрина]] (десни притоци на [[Сава (река)|Сава]], на юг – с водосборния басейн на река [[Неретва]] (от басейна на [[Адриатическо море]]), а на запад – с водосборните басейни на реките [[Върбас]], Укрина и други по-малки десни притоци на [[Сава (река)|Сава]])<ref name="Sava"></ref>.
Основните притоци:
* '''леви''' – Лашва (57 km, 958 km²), Фионичка река (48 km, 727 km²), Усора (76 km, 849 km²);
* '''десни''' – Миляцка (36 km, на нея е разположен град [[Сараево]]), Кривая (74 km, 1495 km²), Стреча (139 km, 1948 km²)<ref name="Sava"></ref>.
Босна има предимно дъждовно подхранване с ясно изразено пролетно пълноводие и лятно (от юли до септември) маловодие. Среден годишен отток в долното течение 142 m³/sec.<ref name="bse"></ref>
Водите на Босна основно се използват за промишлено и битово водоснабдяване, а в долното течение частично и за напояване.<ref name="bse"></ref>
По долината на реката са разположени множество селища, населението на които наброява близо 1 млн. души: Илияш, [[Високо]], [[Зеница (град)|Зеница]], Какан, Жепче, Завидовичи, Маглай, [[Добой]], [[Модрича]], [[Босненски Шамац]].
== Вижте също ==
* [[Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)]]
* [[Списък на реките в Босна и Херцеговина]]
==
<references/>
▲{{Босна и Херцеговина-мъниче}}
[[Категория:Реки в Босна и Херцеговина]]
| |||