Боза: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 213.149.150.45 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 38:
През 17 век, султан [[Мехмед IV]] (1648 – 1687) забранява алкохолните напитки, в които той категоризира и бозата. По-киселата боза съдържа около 1% алкохол. Вследствие на това се закрити всички бозаджийници. Този забрана е налагана и отменяна няколко пъти през цялата история на империята.
Турският пътешественик от 17 век [[Евлия Челеби]] разказва, как бозата е била широко разпространена през този период, и че е имало близо 300 бозаджийници даващи работа на над хиляда души само в [[Истанбул]]. Бозата е била широко разпостранена и в армията заради високата си хранителна стойност. Един литър боза съдържа хиляда калории, четири типа витамин B, витамин А и витамин E. По време на ферментацията си бозата произвежда и млечна киселина която много спомага за храносмилането и се съдържа в много малко храни. Тя съдържа само ниско ниво на алкохол, така че стига да не се консумира в много големи количества не предизвика пиянство. Толерирана е с мотива, че е затопляща напитки и укрепване за войници. Както Евлия Челеби е обяснил в първия том („Истанбул“) от пътеписите си, „Бозаджиите са многобройни в армията. Да се пие голямо количество боза за да се предизвика пиянство е грях, но за разлика от виното, бозата в малки количества не е съдна.“<ref>Evliya Çelebi; Şinasi Tekin; Gönül Alpay-Tekin; Fahir İz (1989). Evliya Çelebi seyahatnamesi Печатница на
През 19 век, сладката и безалкохолна боза става предпочитана в
В България град [[Радомир]] е бил известен като център за производство на боза в началато на ХХ век. Там е издигнат единственият в света паметник на бозаджията. Друг град, славещ се с производството на качествена боза, е гр. Любимец.
| |||