Бекстрийт Бойс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м форматиране: 11x тире-числа (ползвайки Advisor) |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 19:
Мениджърът на Бекстрийт Бойс Люис Пърлман е вдъхновен от успеха на ''New Kids on the Block''. След серия от прослушвания през 1992 и 1993 година той избира Ник Картър (на 12, най-младият член), Хауи Дъроу, 19, и Ей Джей Маклийн на 14. Кевин Ричардсън, 21, се присъединява към останалите през март 1993 година. Групата придобива окончателния си вид на 20 април 1993 г., когато Брайън Литрел, братовчед на Кевин, е избран след прослушване по телефона. Първият концерт на „Бекстрийт Бойс“ е на 8 май 1993 година пред 3000 тийнейджъри при СийУърлд в Орландо, [[Флорида]]. По-късно Пърлман им урежда ангажименти в начални училища и търговски центрове.
След като възможността да се споразумеят с ''Mercury Records'' пропада, групата е забелязана в Клийвланд, Охайо от Jive Records през февруари 1994 година. През юни Бекстрийт Бойс записват първия си сингъл – градска поп песен, написана и продуцирана от Дениз Поп и Макс Мартин, наречена „We've Got It Goin' On“. Песента достига едва 69-то място в Billboard Charts в [[САЩ]], но се продава добре в [[Европа]], а по-късно печели на групата тяхната първа награда „Грами“ за „Златен хит“. На 6 май 1996 г. излиза първият албум на групата в Европа и Канада с името „Backstreet Boys“. По-известните песни от албума са: Quit Playing Games(With My Heart), We've Got It Goin'On, As Long As You Love Me. Той има златни седмици в Европа. Jive и Пърлман продължават да ангажират групата в следващите две години, като понякога ги пращат на турнета за цели пет месеца.
Европейската популярност на групата расте и през [[1996]] г. Бекстрийт Бойс са избрани за чуждестранна група №1 от телевизионните зрители в [[Германия]]. Песента им „I'll Never Break Your Heart“ става златен хит там и хит №1 в [[Австралия]]. Групата печели първия си платинен запис в Германия и продължава с турне в [[Азия]] и [[Канада]].
Ред 28:
През 1998 г. Литръл претърпява сърдечна операция по време на турнето, когато са в 39-тия град, по настояване на тогавашната му приятелка и настояща съпруга – Лийан Уолъс. Операцията била вече отлагана. Скоро след това Бекстрийт бойс отказват участие в [[Минесота]], след като сестрата на Хауи умира от [[лупус]]. През октомври [[1998]] година групата приема ключовете за града от кмета на [[Орландо]] в чест на концерта им през март.
На [[17 февруари]] [[1999]] година, момчетата получават първата си Диамантена награда от [[RIAA]] за поръчката от 10 милиона копия на техния албум. По това време те са намерили нов мениджър в лицето на „The Firm“, известна с това, че е била мениджър и на други групи като [[Лимп Бизкит]] и [[Корн]]. Същевременно момчетата съдят Пърлман няколко пъти. На 18 май 1999 г. издават своя трети студиен албум Millennium. В албума присъстват мегахитове като: Show Me The Meaning Of Being Lonely, I Want It That Way, Larger Than Life, Spanish Eyes. Албума получава Наградата на Билборд за групов албум на годината, както и пет номинации за Грами. На 21 ноември 2000 г. е издаден четвъртия студиен албум на групата, носещ името Black&Blue. Песните, които се открояват са: Shape Of My Heart, Shining Star, Get Another Boyfriend. Албумът получава награда Джуно, за международен албум на годината. На 14 юни 2005 г. след 5-годишна пауза, е издаден албума Never Gone. Това е и последния албум в който взима участие Кевин Ричардсън, преди да напусне групата за известно време.
== Дискография ==
| |||