Разлика между версии на „Андрей Принтц“

465 байта изтрити ,  преди 4 месеца
м
Назначен за началник на щаба на 32-ра пехотна дивизия (1873).
[[Файл:Паметник Пороище Принц2.jpg|мини|ляво|200px|Надгробният паметник на полковник Андрей Принтц в село Пороище]]
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]]. Участва в сраженията водени от [[Източен отряд|Източния руски отряд]] при селата [[Битка при Кашъкбаир и Карахасанкьой|Кашъкбаир и Карахасанкьой]] и [[Битка при Мечка – Тръстеник|Мечка-Тръстеник]]. На 29 декември 1877 г. полковник Андрей Принтц е назначен за командир на 140-ти Зарайски пехотен полк и с него участва в освобождаването на Разград на 28 януари 1878 г. Остава с полка си в градаРазград и след подписването на Санстефанския договор.
 
Полковник Андрей Принтц умира от коремен тиф на 8 март 1878 г. в село [[Пороище|Арнауткьой]] край [[Разград]] в дома на семейство Изворови превърнат през войната в лазарет. Заразява се докато помага на болните си войници. Погребан е тържествено в гробището на село [[Пороище|Арнауткьой]]. На погребението му присъстват много войници, както и цялото село. Тялото на полковника е съпроводено с духова музика, личният му боен кон и с 13 оръдейни залпа. Над гробът му в е поставен паметник, който съпругата му Евгения Пронгц посещава след края на войната. Приживе Андрей Принтц подарява на любезните си домакини малка иконка със сребърен обков и кана с чаша за чай от френски порцелан. Каната все още се пази като семейна реликва в рода на Изворови. След смъртта на полковника, на вдовицата му е отпусната военна пенсия.
3164

редакции