Бунавад: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\[\[(\d\d)\]\] \[\[(.*?)\]\] +\1 \2) |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 1:
'''Бунавадъ''' (Българско народно въздухоплавателно акционерно дружество) е първата [[България|българска]] [[авиокомпания]]. Дружеството е създадено на [[22 ноември]] [[1926]] г. с договор между Царство България и немския авиоконцерн ''Junkers & Co'' като смесено българо-германско дружество за авиотраспорт. То обслужва първата българска редовна пътническа и пощенска авиолиния [[София]]-[[Русе]]-[[Варна]] с два самолета [[Junkers F 13]] от 25 октомври 1927 г. и през 1928 година открива редовни въздушни граждански линии между най-важните български градове. Поради икономическата криза след т.н. [[Голяма депресия]] довела авиокомпанията до фактически фалит и поставила в невъзможност българската държава да изпълнява договорните условия с
Следвоенен непряк наследник на Бунавадъ е [[Дирекция Въздушни съобщения]] към Министерството на транспорта и съобщенията (ДВС), която открива въздушни линии под името БВС (Български въздушни съобщения) и която с време се превръща в [[ТАБСО]], [[БГА Балкан]] и наследници – [[България Еър]] и др.
Ред 8:
От 25 септември 1925 г. започва работата по първото смесено българо-унгарско акционерно дружество „Бунавад“, финансирано от частни капитали, както и немски, на самолетостроителната фирма „Junkers“, разкрила концесионни фабрики в Швеция, Дания, Турция. През 1926 г. българската държава и германският самолетопроизводител [[„Юнкерс”]] се договарят да се спомогне образуването на българска авиокомпания, която да ползва самолети марка „Юнкерс“. Договорът предвижда държавата да улесни кредити за купуването на самолети и да изразходва средства за откриване на въздушни линии. Официалното подписване е на 22 ноември 1926 г. 25 януари 1927 г. Дирекцията на въздухоплаването сключва договор с частни български капитали под ръководството на д-р [[Димитър Точков]] представляващи Бунавадъ. На 9 февруари същата година договорът е утвърден от Народното събрание и е публикуван в Държавен вестник. С §1 от него „Бунавад“ получава изключителното право за експлоатация на въздушна линия над Дунава по трасе Видин-Русе-Варна в продължение на линията Виена-Буда Пеща-Русе-Варна-Цариград и също вътрешна линия София-Русе-Варна във връзка с европейската презбалканска линия София-Бургас. С §4 „Бунавад“ е задължен да извършва най-малко 2 полета седмично в двете посоки на направленията с 4 месечно прекъсване през зимата (от 1 декември до 31 март включително). С този договор е отпуснат на дружеството 10 милиона лева целеви безлихвен заем за закупуване на самолети и откриване на линиите. Дружеството поръчва два от популярните на времето самолета [[Junkers F 13]] за приемане по-късно през годината. Доставени са два 6 местни моноплана „Junkers F-13“ – нископлощник с крилна площ 40 м, излетна маса – 2700 кг, пътна скорост 175 км/ч, таван 5000 м, мотор „Junkers L-2“ с 230 к.с. Самолетите са целометалически с характерната за фирмата гофрирана дуралова обшивка и носещи инициали „B-BUNA“ и „B-BUNB“. Този тип пътнически самолет масово се използва в целия свят в Европа, Близкия изток, Америка. Много известни полярни изследователи и учени, между които Роалд Амундсен, Фритьоф Нансен и Алберт Айнщайн летят с „Junkers F-13“ и са във възторг от него. Пътническият салон е с великолепен интериор, за разлика от скромната кабина на пилотите.
От самото начало Бунавадъ предлага пътнически и пощенско-товарни превози. На софийското [[летище Божурище]] на 25 октомври [[1927]] г. става освещаването на авиокомпанията при
Впоследствие Бунавадъ открива линиите [[Видин]]-Русе-Варна и София-[[Пловдив]]-[[Бургас]] (според някои източници София-Бургас без междинно кацане).
| |||