Български революционен централен комитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 8:
Българският революционен централен комитет е приемник на идеите на [[Георги Раковски]], който е поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.
 
Българският революционен централен комитет е създаден през 1869 г. (по стар стил) или през 1870 г. (по нов стил) от [[Любен Каравелов]] и [[Васил Левски]].<ref name=":0">{{cite book|last=Страшимиров|first=Димитър (съст.)|authorlink=Димитър Страшимиров|title=Васил Левски – живот, дела, извори. Т. 1, Извори|origyear=1929|year=2014|publisher=Изток – Запад|location=София|isbn=978-619-152-368-9}}</ref> На общо събрание в [[Букурещ]] през [[1872]] г. за председател на БългарскиятБългарския революционен централен комитет е избран [[Любен Каравелов]]. Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на [[Втора българска легия|Втората българска легия]] на Георги Раковски през май и разгрома на четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] през юли [[1868]] г. Тогава част от ББЦ дейците на бившия Таен централен български комитет (ТЦБК), заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Раковски, полагат основите на групата „Млада България“ и с подкрепата на групировката през 1868 – 1869 г. [[Васил Левски]] предприема първите две обиколки из българските земи и изграждането на революционни комитети в тях.<ref name=":0" />
 
Програмата на БРЦК е публикувана най-напред в руското емигрантско сп. „Народное дело“ (август 1870 г.), а след това и на страниците на в. „Свобода“ (октомври същата година). В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата „Български глас“, издадена също през 1870 г., като прокламира следните идеи: