Вакарел: Разлика между версии

Писмени сведения за съществуване на крайпътна станция '''Спарата''' (''mutatio Sparata'') в местността Каелеица в близост до махала Ръжана се съдържат в Певтингерова карта / A. Tabula Peutingeriana / от II в., итинерария Бурдигалски пътеводител (''Itinerarium Burdigalense '') от 333 г. след Христа и Земеописанието /Cosmographia/ на анонимниятанонимния автор от Равена /Ravennatis anonymi/ от VI в.<ref>ЛИБИ том I, София 1958, с. 20, 41, 395 </ref> . Селището е маркирано според тези източници на 25 мили от [[София|Сердика]], на 8 мили от станция Бугарака (''mansio Bugaraca''), в близост до [[Лесново]] и на 10 мили от станция Хелице (''mansio Helice''), близо до Ихтиман. На няколко декара пространство са намирани късове, а често и цели блокове от големи тухли, както и части от керемиди, от изпечена мазилка и глинени съдове. Останки от друго селище от тази епоха са открити в местността Асанско орниче, в близост до махала Поповци, на левия бряг на река Баба. Тук са открити при селскостопанска дейност части от дебели, големи тухли, парчета от глинени съдове, хромели и много монети, повечето от които от времето на император [[Юстиниан I]] ([[527]] – [[565]]) и монети от времето на император [[Йоан Цимисхий]] ([[969]] – [[976]]), което показва, че това селище е съществувало и през по-късната средновековна епоха. На около 1 км източно от античното селище, на малко ридче под м. Банчовци се намират останки от малка крепост, наречена Банчовото кале. То е от същата епоха, за което свидетелстват намерените там монети и фибула. Заградено е с ров откъм север, а от другите страни са стръмни склонове. Към изходната му част личат добре основите на четвъртита кула. На връх Брънкова китка са открити монети от времето на императрица [[Ания Фаустина|Фаустина]] (средата на [[2 век]] след Христа).<ref>Гунчо Гунчев „Вакарел-антропо-географски проучвания“ София 1933 г.</ref>

* [[Алисия ]] – българска поп-фолк певица