Български акционни комитети: Разлика между версии

Още преди 17 април, денят когато Кралство Югославия капитулира, българското правителство започва интензивни преговори с Германия и [[Италия]] за контрол над части от територията ѝ. Междуременно Италия предявява претенции към голяма част от Западна Македония, след като е окупирала още през 1938 г. Албания. От друга страна [[Иван Михайлов]] е тясно свързан с немското и италианското разузнаване, а неговата идея за създаване на самостоятелна македонска държава вече е обсъждана в Берлин и Рим. На 18 април е постигнато политическо споразумение България да поеме контрола върху територията на т. нар. [[Вардарска бановина]] до река Вардар и северно от Скопие по линията [[Враня (град)|Враня]]-[[Пирот]]. Така на 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат в Югославия без да се налага да води активни бойни действия. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, а цар Борис III е обявен за “цар-обединител”. Малко по-късно, след допълнителни преговори, [[Охрид]] също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония. СледНа 7 юни 1941 г. българският областен управител на Скопие [[БългарскоАнтон управлениеКозаров]] въвиздава Вардарсказаповед ис Егейскакоято Македонияпрекратява дейността на ЦАК и Западнана Тракияместните (1941акционни -комитети. 1944)|анексиятаПричина наза областтатова отрешение България]]са опасенията на София, че комитетите са под влиянието на намиращия се саморазпускатв Загреб водач на ВМРО [[Иван Михайлов]].