Боне Петров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 25:
Израснал в бедно семейство, надарен с будно съзнание и способности, самоук, любознателен. На младини той е бил килиен даскал, по-късно изучил няколко занаята и търгувал със земи и храни. Притежавал кръчма в София и два чифлика: единият около 800 декара в землището на родното си село – Герман, а другият – чифликът „Чардаклия“, в землището на село Горубляне над 2000 декара – сегашният парк „Врана“ (ЦДИА, ф.92, оп. 1, а.е. 176, лист 1).
По землячния регистър имотите на Х.Б.Петров, които са били разположени на територията на парк „Врана“, възлизат на 117 декара (ЦДИА, ф.92, оп.1, а.е. 166, лист 21). В най-бурните години, преди освобождението той е участвал в революционната дейност за освобождението на България от турско иго в Софийско (Бончо Хаджи Бонев, „Съвременниците на Левски в София“, вестник „Държавен служител“, София, 26 февруари 1958 г.). След обесването на Васил Левски е бил изпратен на заточение в известната турска крепост Диарбекир. При завръщането си оттам, веднага след Освободителната война при първото българско правителство, Х. Боне Петров взима чифлика „Чардаклия“ под наем за две години. След това предприемчивият и енергичен Х. Б. Петров го купува за 500 златни лири от наследниците на Осман Паша. След купуването на чифлика веднага започва да го възстановява. Архивните документи свидетелстват, че върху пепелището на бившия конак със старинни чардаци, той построява едноетажна къща за живеене, а до нея воденица, хамбар, три ратайски къщи, три яхъра, обор. В посока Цариградско шосе разработва бахчи, зеленчукови градини, а от североизточна страна на своята къща засажда 6 декара овощна градина. В състава на чифлика влизат многобройни ниви и ливади, разположени в землището на с. Горни Лозен.
Писателят Б.Х.Бонев в разказа си за „Чардаклия“ отбелязва: „За две години новият чифликчия създава свой имот на мястото на стария „Чардаклия“, чието име останало като спомен и като символ на едно робско минало“. Писателят пресъздава облика на новия чифлик в първите години на неговото съществуване: „Върху грамадната дворна площ, където някога се издигаха гордо конаците на Осман паша и синовете му Мурад бей и Мустафа бей, със своите гиздави старинни чардаци, върху местата, гдето бяха построени хамбарът, магерницата, жилищата, оборите и разните домакински постройки на стария турски чифлик, разрушен из основи, сега се вдигаха една след друга нови сгради, строени за ново време, от новия стопанин, чието зорко око бдеше над всяка стъпка и чиято здрава десница ръководеше живота тук умело и ловко…“
Пейзажът на „Чардаклия“ по това време е бил доста пустинен – изсечени дървета и запуснати ниви. Хаджи Боне го е облагородил и направил богат и красив имот. Интересна е и къщата на самия стопанин. Тя на пръв поглед не привлича вниманието, но малцина знаят, че тук, сред тишината и спокойствието са черпили вдъхновение най-добрите български писатели. В архива на Бончо Хаджибонев е останал запис, че в чифлика са идвали Иван Вазов, Пенчо Славейков, Алеко Константинов, Кирил Христов. За 20 години Хаджи Боне успява да създаде образцово земеделско стопанство, от което получава богати реколти.
* Информацията, посочена тук е част от научния труд – "Паркът „Врана“ – история и композиция" на доц. Лидия Фомина, издадена през 2003 г. от издателство „Земиздат“.
Ред 36:
Славата на възродения и богат чифлик „Чардаклия“ се разнася надалеч и той започва да буди любопитството и да тегли към себе си алчни за богатство хора.
Княз Фердинанд проявил силен интерес към имота. Можем да предположим, че е купувал първо земи, разположени до цариградско шосе в съседство с чифлика, а след това за разширяване на имотите му е бил необходим и самият чифлик, който е заемал благоприятно положение недалече от р. Искър. В архива на Бончо Хаджибонев е останала следната бележка: “През 1890 – 1894 г. Хаджи Боне Петров на два пъти е канен от Фердинанда в двореца, за да го склони да му продаде имота си…“
Имота бива продаден на 18 ноември 1898 г. на публичен търг. На търга са участвали Народната банка, богатите софийски банкери Ешкенази, Леви и придворният аптекар Странски. Последният се оказал по-богат от другите участници в търга, наддава и купува „Чардаклия“ за 56 500 златни лева. А след три седмици го продава на Фердинанд.
| |||