Данчо Димитров: Разлика между версии

След [[9 септември]] [[1944]] г. е член на ЦК на РМС – завеждащ отдел „Септемврийче“ и за кратко време на работа в апарата на БРП (к.). Подпредседател е на комисията по Държавен контрол между декември 1947 – 1949 г. На [[V конгрес на БКП|V конгрес]] на партията е избран за кандидат-член на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитет]] на вече преименувалата се в [[БКП]] партия<ref name="Politburo(1949)">[http://archives.bg/politburo/en/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1944-1949/3346---94--29--1949- Протокол № 94 от 29 септември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП], стр. 10 – www.archives.bg</ref>. В периода 1950 – 1962 г. е министър на транспорта и съобщенията, а от 4 март 1954 до 25 април 1971 г. е пълноправен член на [[ЦК на БКП]]. Бил е и [[Секретариат на ЦК на БКП|секретар на ЦК на БКП]] от 11 юли 1957 до 2 юни 1958 г.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при МинистерскиятМинистерския съвет, стр. 139]</ref>. Между 1963 и 1966 г. е посланик на България в [[ГДР]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 262, ISBN 954-528-790-X</ref>. Излиза в пенсия през 1986 г. Многократно е избиран за народен представител. Първи подпредседател е на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]] от 12 март 1966 до 18 май 1971 г. Носител е на 3 ордена „Георги Димитров“.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 149</ref>