Иван Пашов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 16:
Роден е в село [[Жребчево (село)|Атлари]], Сливенско на 4 януари 1881 година. От 1900 г. е член на [[БРСДП]]. Пред 1914 г. завършва право в [[Брюксел]]. От 1920 до 1925 г. е член на Военната организация на БКП. През 1925 г. е осъден на доживотен затвор, но е освободен през 1933 г. Членува в Централната ревизионна комисия на [[БКП]].
 
След 9 септември 1944 година е председател на Софийския народен съвет и също така народен представител.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref> В периода 1945 – 1954 е член на Контролната комисия към ЦК на БКП. Между 1952 и 1955 г. е член на Националния съвет на ОФ. От 1954 до 1955 г. е член на [[ЦК на БКП]]. През 1947 – 1950 г. е член на Президиума на Народното събрание<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при МинистерскиятМинистерския съвет, стр. 327]</ref>.
 
След [[Августовски пленум на ЦК на БРП (к) (1946)|Х пленум на ЦК на БРП (к)]] в 1946 година Пашов заедно с [[Кръстьо Стойчев]], [[Георги Трайков]] и [[Ангел Динев]] е част от официална българска делегация, която посещава Югославия и присъства на Първия конгрес на Народния фронт в Скопие. Скопските оратори критикуват силно България и БРП (к) и настойчиво искат присъединяване на Пиринска Македония към Югославия. Кръстьо Стойчев от българска страна говори в същия дух в Скопие и при завръщането си в България. За разлика от другите членове на делегацията обаче Пашов пише обективен доклад до [[Георги Димитров]], в който описва пълния „македонски шовинизъм“, преследването на населението във Вардарска Македония, ако говори български, не разбирането на „македонския език“ от учениците и не желанието им да го изучават.<ref>Германов, Стоян. Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 62.</ref>