Янко Христов: Разлика между версии

Роден е на 24 октомври 1919 г. в [[Гюмюрджина]]. Родителите му участват в Илинденско-Преображенското въстание като куриери. През 1936 г. става член на РМС, а от 1942 г. и на БКП. Между 1938 и 1940 г. е член на Районния комитет на РМС за Пловдив.

 

 

В периода 1944 – 1952 г. служи в Българската армия. Началник на специалния отдел на МНО, на школа „Георги Димитров“ и на Първо управление на МВР. От 1952 до 1956 г. е последователно съветник и генерален консул в Турция. Началник е на Първо управление на ДС (разузнаване) през 1967 – 1968 г.<ref>Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 202</ref> Военно звание генерал-майор.<ref>[http://www.desehistory.com/2012/09/4-29-1980.html www.desehistory.com]</ref> След това е посланик на България в [[Турция]], [[Швейцария]] (1958 – 1963), Мали, [[Сенегал]] и Мавритания (1969 – 1971) и [[Република Конго]] (1974 – 1979). От 19 ноември 1966 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Между 1980 и 1987 г. е заместник-председател на Комитета за солидарност с народите от Азия и Африка. С указ № 2888 от 3 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. Награждаван е и с орден „Георги Димитров“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – I ст., „Народна република България“ – III и I ст., „9 септември 1944 г.“, „За храброст“, „Червено знаме“ и съветския орден „Червена звезда“.<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 544</ref>