Разлика между версии на „Сава Пенев“

редакция без резюме
{{Личност|революционер
{{Биография инфо|
| име= Сава Пенев
| портрет= Sava_Penev.jpg
| описание= български националреволюционер
| роден-място=[[Търново]], [[Османска империя]]
| починал-място=[[Свищов]], [[България]]
}}
'''Сава Пенев Рашев''' е български националреволюционер, участник в [[Ботева чета|Ботевата чета]].
 
== Биография ==
Сава Пенев е роден около 1851 г. в Търново. Член на Търновския частен революционен комитет на [[ВРО]] и съратник на [[Васил Левски]]. Баща му притежава хан, в който отсядат революционни дейци и провеждат тайни съвещания.
 
Активно участва в подготовката на [[Старозагорското въстание]] през [[1875]]. След неуспеха му е заловен от турските власти, но успява да избяга в Румъния. Участва в заседанието на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]].
Включва се в [[Чета на Христо Ботев|четата на Христо Ботев]] и участва активно в сраженията на Милин камък и [[Околчица]]. Един от малцината, които присъстват на гибелта на [[Христо Ботев]] на [[20 май]] [[1876]].
 
След смъртта на войводата се включва в гупата на [[Никола Войновски]], която се поема на изток в Стара планина. На 13 юни Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността „Каш Кара“ край с. Чифлик в Троянския балкан. Четиримата четници [[Никола Обретенов]], Сава Пенев, [[Димитър Тодоров|Димитър Тодоров (Димитрото)]] и Стоян Господински (Ловчалийчето), продължават да търсят спасение и стигат между селата [[Шипково]] и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша в един изоставен хан. Обкръжени са от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, а останалите са навързани в синджири и отведени последователно в Троян и Ловеч.
 
В Ловешкия затвор се срещат със [[Захари Стоянов]] и заедно са конвоирани до Търново<ref name="bgrod">[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=3866&Level=1 „Записки по българските въстания“]</ref>. Осъдени са на смърт, като по-късно присъдата им е заменена с доживотен затвор в окови в крепостта Сен Жан Д' Акр. Тук остават до 19 май 1878 г.
 
След Освобождението участва като доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]]. Жени се през 1884 г. От брака си има пет деца, сред които двама генерали.
 
Умира през 1916 г.
 
В архива му е намерена оригинална снимка с автограф на [[Васил Левски]]. Фотографията е открита при изследователска работа на специалисти от Великотърновския музей в дома на сина му Богдан Пенев (1959).
 
== Източници ==
<references/>
 
== Външни препратки ==
* [http://zname.zxq.net/?page_id=63 Знаме - – сайт за великите българи]
 
* [http://www.hristobotev.com/menu_6.html Участници в Ботевата чета]
 
{{нормативен контрол}}
== Източници ==
<references/>
 
{{СОРТКАТ:Пенев, Сава}}
[[Категория:Дейци на ВРО]]