Разлика между версии на „Атанас Славов (писател и културолог)“

редакция без резюме
м (Човекът е имал общо 3 съпруги, от които Вера Мутафчиева е втората)
{{към пояснение|Атанас Славов|Атанас Славов}}
{{Личност
{{писател
| име категория = Атанас Славовфилолог
| снимка портрет = Atanas Slavov Sliven Bulgaria 2010.jpg
| портрет-описание = Писателят в Сливен през януари 2010 г.
| псевдоним = Ал Сантана
| място на раждане = [[Сливен]], [[Царство България]]
| място на смърт = [[Пловдив]], [[Република България]]
| работил = научен изследовател, преподавател, преводач, журналист
| националност = {{България}}
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[филология]], [[изкуствознание]]
| учил-при =
| работил-в = Институт за изкуствознание при [[БАН]]<br>[[Софийски университет]]<br>„Гласът на Америка“
| студенти =
| публикации = „Очерк по българско стихознание“ (1974)<br/>„Медни съдове“ (1975)<br/>„Размразяването“ в българската литература“ (1981)
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
{{Личност/Писател
| категория = писател
| период = 1953 – 2010
| жанрове = [[стихотворение]], [[роман]], [[разказ]], [[сценарий]], [[есе]]
| направление =
| дебют =
| известни творби = „Добри Желязков – Фабрикаджията“ (1969)<br/>„С точността на прилепи“ (1992)<br/>„Пътят и времето. Началото: Светска биография на Петър Дънов“ (1998)<br/>„Изгревът. Към светската биография на Петър Дънов“ (2009)
| награди = [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] I степен (2001)<br/>„Добри Чинтулов“<br/>„Лежерете“<br/>
| повлиян =
| повлиял =
| бележки =
}}
| брак =
| деца = Васил, Иван, Пенка
 
== Биография ==
Роден е в град [[Сливен]] на [[25 юли]] [[1930]] г. Първоначално учи в [[Американски колеж в София|Американския колеж в София]] до закриването му през [[1941]] г. През [[1953]] г. завършва [[английска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]].
Роден е в град [[Сливен]] на [[25 юли]] [[1930]] г.
 
Първоначално учи в [[Американски колеж в София|Американския колеж в София]] до закриването му през [[1941]] г. През [[1953]] г. завършва [[английска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]].
 
През 1953 – 651965 г. е преподавател по [[руски език]] в курсовете, организирани от Обединения комитет за българо-съветска дружба, [[библиотекар]] в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народната библиотека]] в София, участва в предаванията на [[Радио София]] за чужбина, работи като [[Картография|картограф]] в [[Родопи]]те.
 
Преподавател по [[английска литература]] в Софийския университет (1961 – 711971), където води семинар за поезията и драмата на английското [[Средновековие]] и [[Ренесанс]] и за английската проза и поезия на XIX и XX в. Защитава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч“ в Института за литература при [[БАН]] (1965). През 1966 – 761976 г. работи в Института за изкуствознание при БАН; основава секция по [[дизайн]] и секция по информация и документация, съосновател на проблемна група за изучаване на българските приложни изкуства. Научен сътрудник по фолклор и теория на изкуствата и фолклора (от 1974). Съосновател и член на международната група по сравнителна славянска метрика към Института за литературни изследвания при Полската АН (1971 – 76). Изпълнителен секретар на научния проект „Основни насоки на световната култура до 2000 година“ към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975 – 76), във връзка с което заминава за САЩ – работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в [[Ню Йорк]] (1975 – 761976).
 
Автор на свободна практика и диктор в Радио „[[Свободна Европа]]“ (1978) и в [[BBC]] (Лондон) през 1978. Работи по проблемите на източноевропейските култури към Центъра „Удроу Уилсън“ във [[Вашингтон]] (1979) и като инструктор по български език в Държавния департамент, Вашингтон (1980 – 83), и в Центъра за езикови научни изследвания, [[Мериленд]] (1983). Радиосценарист, редактор и диктор в „Гласът на Америка“ (1980 – 901990). Автор на [[Поезия|стихове]], на [[фантастика]], на изкуствоведски изследвания и много други. За него ласкаво се изказват световноизвестните писатели [[Кърт Вонегът]] и [[Греъм Грийн]].
 
След [[1990]] г. той се завръща в родния [[Сливен]], където остава до края на живота си. Издъхва в пловдивска болница на [[4 декември]] [[2010]] г.
 
== Посмъртно признание ==
Още през 2011 г., по-малко от два месеца след смъртта на Атанас Славов, департамент Нова българистика към [[Нов български университет]] започва да чества именния ден на писателя, 18 януари, като Атанаславовден – с четения и малки конференции. <ref>[http://ebox.nbu.bg/nova2013/view_lesson.php?id=25 „Събитието“], ''Българистика Nuova ’2012'' (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ.</ref> <ref>[http://ebox.nbu.bg/nova2013/lessons.php „Съдържание“], ''Българистика Nuova ’2012'' (Годишник на департамент Нова българистика), сайт на НБУ – с блок с текстове на [[Пламен Дойнов]], [[Христо Карастоянов]], [[Мария Попова (семиотик)|Мария Попова]] и Надежда Искрова.</ref> <ref>[https://web.archive.org/web/20181123023352/http://old.nbu.bg/index.php?l=1173&art=28846 „Първите Атанасславови четения“], страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18 януари 2012 г.</ref> <ref>[https://web.archive.org/web/20190120043340/http://old.nbu.bg/index.php?l=1173&art=34541 „Да поменем отново Атанасславовден“], страница на департамент Нова българистика на сайта на НБУ, 18 януари 2013 г.</ref> <ref>„Да празнуваме за четвърти път Атанасславовден“, [http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1368.pdf „Литературен вестник“, год. 23, бр. 2, 15 януари 2014 г.], с.2.</ref> <ref>[http://www.uniart.bg/Пети+Атанасславови+Четения%2B%2B%2B%2BСъбития/1/MNevctKHY5KHcZOHYNWvcBe3Y1KLcBe-YVafMBebMZeXctKbcBafMJefYFefI5KXcBKb „Пети Атанасславови Четения“], страница на галерия УниАрт, 20 януари 2015 г.</ref> <ref>[http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22713&sid=5 „Шести Атанас-Славови четения“], електронен бюлетин „Културни новини“, 13 януари 2016 г.</ref> <ref>[http://www.news.nbu.bg/bg/events/sedmi-atanas-slavovi-cheteniq-atanas-slavov-i-kodovete-na-vizualnoto!13761 „Седми Атанас-Славови четения. „Атанас Славов и кодовете на визуалното“], сайт на НБУ, 18 януари 2017 г.</ref> <ref>[https://news.nbu.bg/bg/events/osmi-atanas-slavovi-cheteniq-atanas-slavov-i-alternativnite-pytishta-na-bylgarskata-poeziq!23588 „Осми Атанас-Славови четения: „Атанас Славов и алтернативните пътища на българската поезия“], сайт на НБУ, 18 януари 2018 г.</ref> <ref>[https://news.nbu.bg/bg/events/deveti-atanas-slavovi-cheteniq-nostalgiite!32324 „Девети Атанас-Славови четения: „Носталгиите“], сайт на НБУ, 18 януари 2019 г.</ref> <ref>[https://bulgarianstudies.nbu.bg/bg/aktualno/deseti-atanas-slavovi-cheteniq-provokaciite-na-atanas-slavov-vchera-i-dnes!40729 „Десети Атанас-Славови четения: „Провокациите на Атанас Славов – вчера и днес“], сайт на НБУ, 17 януари 2020 г.</ref>
 
В началото на 2016 г. журналистката от телевизия BiT Кремена Николова подготвя кратък филм за Атанас Славов.<ref>Ралица Ковачева, [https://web.archive.org/web/20160204090401/http://www.bitelevision.com/atanas-slavov-chovekat-kojto-postavi-balgariya-na-svetovnata-karta/ „Атанас Славов – човекът, който постави България на световната карта“], сайт на телевизия BiT, 3 февруари 2016 г.</ref>
** т.1: ''Големите кротки животни'' (поезия и есета). Сливен: БИС, 2003, 402 с.
** т.2: ''Луи Армстронг в страната на славеите'' (проза). Сливен: БИС, 2003, 420 с.
** т.3: ''Яворови до елхови'' (спомени и разговори). Сливен: БИС, 2003, 448 с.<ref>Веселина Седларска, [http://wwwnewspaper.kultura.bg/mediabg/my_htmlarticle/2294view/c-slavov.htm8888 „Какво повече от това?“], Из словото, произнесено на представянето на двата тома, състояло се на 26 септември 2003 в Сливен, в. „Култура“, бр. 39 (2424), 24 октомври 2003 г.</ref>
** т.4: ''Тананикане на лакардиониста''. Сливен: БИС, 2004, 407 с.
 
 
; За него
* [http://wwwnewspaper.kultura.bg/mediabg/my_htmlarticle/2140view/slavov.htm4302 „Атанас Славов – яростният“], интервю на Аспарух Панов, в. „Култура“, бр. 29 (2270), 28 юли 2000 г.
* [http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/17750 „Сбогуване с Атанас Славов“], в. „Култура“, бр. 43 (2616), 10 декември 2010 г.
* Веселина Седларска, [http://archive.is/JWUCk „Американецът от Сливен“] (архивирано от [http://reduta.bg/v2/article/американецът-от-сливен оригинала]).