Витебска област: Разлика между версии

Релефът на областта е предимно равнинен с височина 150 – 250 m. Хълмистите равнини и низини заемат около 3/4 от територията на областта, като най-значителни се явяват Полоцката низина на север, Верхнеберезинската на югозапад, Чашникската – по долината на река Ула (ляв приток на [[Северна Двина]]) и Суражката на североизток. По периферията на областта са разпространени ниски моренни възвишения и моренни валове: Городокско (259 m, на североизток), [[Оршанско възвишение|Оршанско]] (262 m, на ютоизток), Витебско ('''296 m''', на изток, {{coord|55|09|44|N|30|47|21|E}}), на 3 km северно от село Валешковичи в Лиозновски район) и др.<ref name="bse"/>

 

 

Територията на Витебска област попада в три водосборни басейна. Около 2/3 от областта е заета от водосборния басейн на река [[Западна Двина]], която протича почти през средата на областта от изток на запад с част от средното си течение. Нейните основни притоци са: '''леви''' – Каспля, Лучеса, Ула, Ушача, Дисна; '''десни''' – Усвяча, Обол, Полота, Дриса. Южната и югоизточната част е заета от водосборния басейн на река [[Днепър]], която протича в югоизточната част на областта с част от горното си течение и с притоците си Оршица, Адров и най-горното течение на река [[Березина (приток на Днепър)|Березина]]. Крайните югозападни части попадат във водосборния басейн на река [[Неман]], по-конкретно на десния ѝ приток [[Вилия (река)|Вилия]]. Основно транспортно значение има река [[Западна Двина]]. По количеството си на езерата (над 2000) Витебска област заема първо място в [[Беларус]] (т.н. „Беларуско поезерие“). Най-големите езера са: Освейско, Дривяти, Снуди, Дрисвяти (по границата с [[Литва]]) и др. По-голямата част от езерата са с ледников произход, а водите им се използват за риболов и битово водонабдяване.<ref name="bse"/>