Степан Рикачов: Разлика между версии

Степан Рикачов е роден на 18 юни 1829 г. ОриентираНачалното си образование получава в различни граждански учебни заведения. По0късно се ориентира към военното поприще. Постъпва на 1 януари 1848 г. като [[юнкер]] в армейската пехота - Бородински пехотен полк. Произведен е в офицерски чин [[прапоршчик]] на 29 май 1850 г. и е преведен в Астрахански карабинерен, а в последствие наречен 12-ти гренадирски Астрахански на Негово Величество полк. Участва в Кримската война. За заслуги на 21 ноември 1854 г. е произведен в чин [[подпоручик]], а на 25 май 1855 г. – [[поручик]]. На 6 декември същата година е преведен в лейб-гвардейски Финландски полк. През 1863 – 1864 г. участва в потушаването на [[Полско въстание (1863 – 1864)|Полското въстание]]. За През 1864 г., след края на Полската кампания, е преведен в 1-ви Павловски кадетски корпус, като за отлична служба на 30 август 1864същата г.година е произведен в чин щабс-капитан, аи командир на следващата4-та рота. През 1865 г. получава първата си награда – орден Света Анна 3-та степен. След края на Полската кампания, Рикачов е назначен на 23 януари 1864 г. за възпитател и командир на 4-та рота в Павловския кадетски корпус. Произведен е в [[капитан]] на 28 март 1871 г. и [[полковник]] на 18 март 1872 г. Назначен е за командир на училищен батальон.

На 19 февруари 1881 г. Рикачов е прехвърлен за командир на лейб-гвардейски Волински полк, а от 22 септември 1886 г. изпълнява длъжността на началник на Павловското1-во Павловско военно училище. На 30 август 1887 г. достига чин [[генерал-лейтенант]]. От 4 март 1890 г. е изпратен за командир на 27-ма пехотна дивизия, а от 7 март 1891 г. оглавява 2-ра гвардейска пехотна дивизия. На 21 февруари 1895 г. е отчислен от заеманата длъжност и е назначен като член на Александровския комитет за ранените.<ref>[https://dlib.rsl.ru/viewer/01003643683#?page=640 Исторический очерк Павловскаго военнаго училища, Павловскаго кадетскаго корпуса и Императорскаго Военно-сиротскаго дома, 1798 – 1898 гг.]</ref>