Средна гора: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени
Ред 19:
'''Средна гора''' е средновисока планина в централната част на [[България]], успоредно на [[Стара планина|Старопланинската верига]].
 
Най-високата ѝѝ точка е връх [[Голям Богдан]] (1603,4 м), разположен в средната ѝѝ най-висока част – Същинска Средна гора. Административно планината попада в 7 области: [[Област София|София (град)]], [[Софийска област]], [[област Пазарджик|Пазарджик]], [[област Пловдив|Пловдив]], [[област Стара Загора|Стара Загора]], [[област Сливен|Сливен]] и [[област Ямбол|Ямбол]].
 
== Географско положение, граници, делене ==
Ред 25:
Планината е разположена между [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]] на север и [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] на юг. На запад се простира до долината на река [[Искър]], а на изток – до завоя на река [[Тунджа]], северно от град [[Ямбол]].
 
Дължината и&#768;ѝ от запад на изток е 285 [[километър|километра]], а най-голямата и&#768;ѝ ширина е около 50 километра. Площта на планината е 5950 км<sup>2</sup><ref>Пенин Р. „Природна география на България“, София, изд. Булвест 2000, 2007, стр. 180 – 184.</ref>, а средната и&#768;ѝ надморска височина – 608 m.
 
=== Граници ===
Ред 34:
 
==== Южна граница ====
Южната граница на планина започва от [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]], продължава на изток по северното подножие на на [[Рила]] и южната периферия на [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]] и по пролома [[Момина клисура (пролом на Марица)|Момина клисура]] на река [[Марица]] достига до град [[Белово]]. От там започва границата и&#768;ѝ с [[Горнотракийската низина]], която се проследява по следната приблизителна линия: град [[Ветрен (град)|Ветрен]] и селата [[Калугерово (Област Пазарджик)|Калугерово]], [[Блатница]], [[Красново]], [[Старосел]], [[Черничево (Област Пловдив)|Черничево]] и достига до река [[Стряма]] при село [[Песнопой (Област Пловдив)|Песнопой]]. От там продължава на изток по линията [[Върбен (Област Пловдив)|Върбен]], [[Зелениково (Област Пловдив)|Зелениково]], [[Верен]], заобикаля от югозапад, юг и югоизток [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]] и продължава на изток през [[Стара Загора]], [[Кортен]] и [[Каменово (Област Сливен)|Каменово]] и завършва при град [[Ямбол]].
 
=== Деление ===
Ред 41:
==== Ихтиманска Средна гора ====
{{основна|Ихтиманска Средна гора}}
[[FileФайл:Bulgaria geographic map IhtimankaSrednaGora bg.svg|thumbмини|200px|Географска карта на Ихтиманска Средна гора]]
Ихтиманската (Западна) Средна гора се заключава между долините на реките [[Искър]] на запад и [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на изток, котловините [[Софийска котловина|Софийска]], [[Саранска котловина|Саранска]], [[Камарска котловина|Камарска]] и [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската]] на север, [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]] и североизточните склонове на [[Рила]]. Нейният котловинно-хълмист и планински релеф може да бъде поделен на три района: Вакарелско-Белишки, Шипочанско-Еледжишки и Ихтимански.
 
Ред 52:
==== Същинска Средна гора ====
{{основна|Същинска Средна гора}}
[[FileФайл:Bulgaria geographic map SashtinskaSrednaGora bg.svg|thumbмини|200px|Географска карта на Същинска Средна гора]]
Същинска Средна гора обхваща котловинно-хълмистия и предимно планински релеф между долините на реките [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на запад и [[Стряма]] на изток. На север достига до южните части на [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската]] и [[Карловска котловина|Карловската котловина]], а на юг склоновете и&#768;ѝ постепенно затъват в [[Горнотракийската низина]]. На север в по-високата планинска част се проследява Бунайско-Богданския район. Тук над обширните плоски била последователно от запад на изток се открояват доминиращите върхове Братия (1519 м), Буная (1572 м) и [[Голям Богдан]] (1603,4 м), най-високата точка на цяла Средна гора. Почти в средата на този район в горното поречие на река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] се простира добре обособената [[Копривщенска котловина]] (1000 м). Южната котловинно-хълмиста част на Същинска Средна гора е представена от Панагюрско-Стрелчанския район. Тук освен малките Панагюрска и Стрелчанска котловина се включват и средните поречия на реките [[Луда Яна]] и [[Пясъчник (река)|Пясъчник]].
 
==== Сърнена Средна гора ====
{{основна|Сърнена Средна гора}}
[[FileФайл:Bulgaria geographic map SarnenaSrednaGora bg.svg|thumbмини|200px|Географска карта на Сърнена Средна гора]]
Сърнена Средна гора заема планинския и хълмист релеф, който се простира между долините на реките [[Стряма]] на запад и [[Тунджа]] на изток. На север достига до южните части на [[Карловска котловина|Карловската]], [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката]], [[Твърдишка котловина|Твърдишката]] и [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]], а на юг склоновете и&#768;ѝ постепенно затъват в [[Горнотракийската низина]] и [[Ямболско поле|Ямболското поле]]. Тук могат да бъдат обособени три дяла: Братански, Кортенски и Чирпански.
 
Между долината на река [[Стряма]] на запад и [[Змейовски проход|Змейовския проход]] (430 м) на изток с долината на река [[Бедечка]] се простира планинското гърбище на Братанския район. Над него се откроява най-високият и личен връх на Сърнена гора – Братан (1236 м). На изток от [[Змейовски проход|Змейовския проход]] и долината на река [[Бедечка]] до завоя на [[Тунджа]] северно от [[Ямбол]] се простира постепенно понижаващо се било и стесняващият се обхват на Кортенския хълмист район. Тук най-високата точка е връх Могурлей (895 м). Неговият орографски обхват е особено малък на изток от [[Кортенски проход|Кортенския проход]], където завършва с най-източния връх на планината – [[Зайчи връх]] (Таушантепе, 256 м). На юг от Братанския район между долината на [[Брезовска река]] и градовете [[Стара Загора]] и [[Чирпан]] се простира районът на [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]] с максимална височина връх Китката (651 м).
 
== Геоложки строеж, геоморфоложки особености, полезни изкопаеми ==
Геоложкото развитие на Средногорието е неразривно свързано с формираната през сенона Средногорска геосинклинала и по-късното и&#768;ѝ нагъване на прехода към палеоцена при проявата на ларамийската орогенеза. В обсега на геосинклиналата са били отложени сенонски [[варовици]] и [[мергел]]и, които поради проявената активна подводна вулканична дейност образуват един сложен седиментно-вулканогенен комплекс. В него освен сенонски варовици и мергели участват сенонски [[туф]]и, туфити и [[андезит]]и. Нагъването на Средногорската геосинклинала през време на ларамийската орогенеза е било съпроводено с внедряването на интрузивни тела (младите ларамийски [[плутонит]]и).
 
Формирането и развитието на геосинклиналата като дълбок и продълговат басейн е свързано с фундамента на по-старите скални формации с допалеозойска и палеозойска възраст ([[гнайс]]и, слюдени [[шисти]], [[гранит]]и и диабазфилатоидна формация), в който са участвали и мезозойски (триаски, юрски и долнокредни) седименти. Втората група скални формации в Средногорието е свързана с геосинкленалното му състояние и с неговото нагъване. Това са сенонският седиментно-вулканогенен комплекс и младите ларамийски интрузии ([[монцонит]]и и [[диорит]]и). И най-сетне към третата група скални формации следва да бъдат отнесени посттектонските старотерциерни и младотерциерни миоценски и плиоценски седименти. Тези три групи скални формации, вземащи участие в изграждането на Средногорието, имат различен обхват и специфично отражение в облика на неговия релеф.
Ред 79:
== Климат и води ==
=== Климат ===
Нееднаквата надморска височина, значителното разчленяване и различната експозиция на релефа на Средна гора заедно с климатообразуващото въздействие на трансформираните въздушни маси от съседните земи обуславят подчертаната диференциация на климатичните условия. В основния пояс на планината до 1000 м н.в. за северните склонове и до 1500 м за южните преобладава умерено-континенталният климат. В ниския пояс на Сърнена Средна гора и най-вече в обсега на нейните южни склонове се наблюдава проявата на преходно-континенталния климат. В обсега на планинския релеф с над 1000 м н.в. за северните склонове и с над 1500 м за южните се наблюдава в нееднаква степен изразен планински климат. Вседствие на нееднаквата надморска височина на релефа средната януарска температура в най-ниските части се колебае в интервала от 0 до -4 &nbsp;°C, а в обсега на планинския пояс тя има значително по-ниски стойности, които варират от -5 до -8 &nbsp;°C. В рамките на добре затворените в орографско отношение котловини през студеното полугодие се създават условия за инвесни състояния. С тях са свързани абсолютните минимални температури в станциите [[Панагюрище]] (-32,4 &nbsp;°C) и [[Ихтиман]] (-31,8 &nbsp;°C).
 
За значителното климатично разнообразие в планината свидетелстват нееднаквото количествено разпределение на средногодишните валежи и различният им режим. В онези части от Средна гора, където се проявяват умерено-континенталните климатични условия, а така също и в обкега на планинския климат, валежите показват добре изразен летен максимум и зимен минимум Средногодишните валежни количества в земите с умерено-континентален климат варират между 600 и 800 мм, а в обсега на планинския пояс – от 800 до 1200 мм. Тук заедно с увеличаване на надморската височина и нарастването на валежните суми значително се увеличава количеството на твърдите валежи, като продължителността на снежната покривка достига 4 – 5 месеца. В районите, където се проявява преходно-континентален климат и е по-осезаемо средиземноморското климатично влияние, валежният режим се отличава с една ясно изразена тенденция за изравняване на сезонните валежни суми. Средногодишните валежи в тези части са сравнително най-малки и се колебаят от 550 до 600 мм.
Ред 88:
В най-високите части на планината, поради сравнително малките валежни количества, по-слабото снежно задържане и по-силното изпарение модулът на оттока на реките е около 15 l/s/km<sup>2</sup>. В ниския планински пояс, главно в източните части на планината малките валежни количества, значителното изпарение, незначителния наклон и водопропускливата акумулативна основа намаляват модула на оттока до 1 l/s/km<sup>2</sup>.
 
С изключение на най-западните и северозападните части на [[Ихтиманска Средна гора]], които попадат във водосборния басейн на река [[Искър]], останалите части на планината се отнасят към водосборниятводосборния басейн на река [[Марица]]. От Средна гора извират реките [[Лесновска река|Лесновска]] и [[Шипочаница]] (десни притоци на [[Искър]]), левите притоци на [[Марица]] – [[Очушница]], [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] (с притока си [[Мътивир]]), [[Луда Яна]] (с притока си [[Стрелчанска Луда Яна]]), [[Потока (река)|Потока]], [[Пясъчник (река)|Пясъчник]] (с притока си [[Калаващица]]), [[Каварджиклийска река|Каварджиклийска]] и [[Свеженска река|Свеженска]] (притоци на [[Стряма]]), [[Сребра]], [[Брезовска река|Брезовска]], [[Омуровска река|Омуровска]] (с притока си [[Новоселска река]]), [[Текирска река|Текирска]], [[Старата река]], [[Меричлерска река|Меричлерска]], [[Мартинка (река)|Мартинка]] и [[Сазлийка]] (с притоците си [[Азмака (приток на Сазлийка)|Азмака]], [[Бедечка]] и [[Кумруджа]]) и двата десни притока на [[Тунджа]] – [[Турийска река]] и [[Гюрля]].
 
В най-тясната част от пролома на река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] между Ихтиманска Средна гора и Същинска Средна гора е изграден големият язовир „[[Тополница (язовир)|Тополница]]“
 
Във връзка с геоложкия строеж на планината са и наличието на множеството [[минерални извори]] по нейните подножия. По южното и&#768;ѝ подножие от запад на изток са разположени минералните извори при [[Долна баня]], [[Пчелин (Софийска област)|Пчелин]], [[Костенец]], [[Баня (Област Пазарджик)|Панагюрска баня]], [[Стрелча]], [[Красново]], [[Старо Железаре]], [[Хисаря]], [[Старозагорски бани]] и [[Кортен]], а по северното – град [[Баня (град)|Баня]] (Община Карлово), [[Павел баня]], [[Ягода (село)|Ягода]], [[Баня (Област Сливен)|Новозагорска баня]] и [[Сливенски минерални бани]].
 
== Почви ==
Ред 106:
 
== Културни и природни забележителности ==
В Средна гора, въпреки малката и&#768;ѝ надморска височина широко са застъпени курортното и туристическото дело. В нея са изградени и функционират следните [[хижа|хижи]]:
{{колони|3|
* [[Артьовица]]
Ред 138:
{{Планини в България}}
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Средна гора| ]]