Средна гора: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени |
||
Ред 19:
'''Средна гора''' е средновисока планина в централната част на [[България]], успоредно на [[Стара планина|Старопланинската верига]].
Най-високата
== Географско положение, граници, делене ==
Ред 25:
Планината е разположена между [[Задбалкански котловини|Задбалканските котловини]] на север и [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] на юг. На запад се простира до долината на река [[Искър]], а на изток – до завоя на река [[Тунджа]], северно от град [[Ямбол]].
Дължината
=== Граници ===
Ред 34:
==== Южна граница ====
Южната граница на планина започва от [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]], продължава на изток по северното подножие на на [[Рила]] и южната периферия на [[Костенецко-Долнобанска котловина|Костенецко-Долнобанската котловина]] и по пролома [[Момина клисура (пролом на Марица)|Момина клисура]] на река [[Марица]] достига до град [[Белово]]. От там започва границата
=== Деление ===
Ред 41:
==== Ихтиманска Средна гора ====
{{основна|Ихтиманска Средна гора}}
[[
Ихтиманската (Западна) Средна гора се заключава между долините на реките [[Искър]] на запад и [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на изток, котловините [[Софийска котловина|Софийска]], [[Саранска котловина|Саранска]], [[Камарска котловина|Камарска]] и [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската]] на север, [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]] и североизточните склонове на [[Рила]]. Нейният котловинно-хълмист и планински релеф може да бъде поделен на три района: Вакарелско-Белишки, Шипочанско-Еледжишки и Ихтимански.
Ред 52:
==== Същинска Средна гора ====
{{основна|Същинска Средна гора}}
[[
Същинска Средна гора обхваща котловинно-хълмистия и предимно планински релеф между долините на реките [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] на запад и [[Стряма]] на изток. На север достига до южните части на [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопската]] и [[Карловска котловина|Карловската котловина]], а на юг склоновете
==== Сърнена Средна гора ====
{{основна|Сърнена Средна гора}}
[[
Сърнена Средна гора заема планинския и хълмист релеф, който се простира между долините на реките [[Стряма]] на запад и [[Тунджа]] на изток. На север достига до южните части на [[Карловска котловина|Карловската]], [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката]], [[Твърдишка котловина|Твърдишката]] и [[Сливенска котловина|Сливенската котловина]], а на юг склоновете
Между долината на река [[Стряма]] на запад и [[Змейовски проход|Змейовския проход]] (430 м) на изток с долината на река [[Бедечка]] се простира планинското гърбище на Братанския район. Над него се откроява най-високият и личен връх на Сърнена гора – Братан (1236 м). На изток от [[Змейовски проход|Змейовския проход]] и долината на река [[Бедечка]] до завоя на [[Тунджа]] северно от [[Ямбол]] се простира постепенно понижаващо се било и стесняващият се обхват на Кортенския хълмист район. Тук най-високата точка е връх Могурлей (895 м). Неговият орографски обхват е особено малък на изток от [[Кортенски проход|Кортенския проход]], където завършва с най-източния връх на планината – [[Зайчи връх]] (Таушантепе, 256 м). На юг от Братанския район между долината на [[Брезовска река]] и градовете [[Стара Загора]] и [[Чирпан]] се простира районът на [[Чирпански възвишения|Чирпанските възвишения]] с максимална височина връх Китката (651 м).
== Геоложки строеж, геоморфоложки особености, полезни изкопаеми ==
Геоложкото развитие на Средногорието е неразривно свързано с формираната през сенона Средногорска геосинклинала и по-късното
Формирането и развитието на геосинклиналата като дълбок и продълговат басейн е свързано с фундамента на по-старите скални формации с допалеозойска и палеозойска възраст ([[гнайс]]и, слюдени [[шисти]], [[гранит]]и и диабазфилатоидна формация), в който са участвали и мезозойски (триаски, юрски и долнокредни) седименти. Втората група скални формации в Средногорието е свързана с геосинкленалното му състояние и с неговото нагъване. Това са сенонският седиментно-вулканогенен комплекс и младите ларамийски интрузии ([[монцонит]]и и [[диорит]]и). И най-сетне към третата група скални формации следва да бъдат отнесени посттектонските старотерциерни и младотерциерни миоценски и плиоценски седименти. Тези три групи скални формации, вземащи участие в изграждането на Средногорието, имат различен обхват и специфично отражение в облика на неговия релеф.
Ред 79:
== Климат и води ==
=== Климат ===
Нееднаквата надморска височина, значителното разчленяване и различната експозиция на релефа на Средна гора заедно с климатообразуващото въздействие на трансформираните въздушни маси от съседните земи обуславят подчертаната диференциация на климатичните условия. В основния пояс на планината до 1000 м н.в. за северните склонове и до 1500 м за южните преобладава умерено-континенталният климат. В ниския пояс на Сърнена Средна гора и най-вече в обсега на нейните южни склонове се наблюдава проявата на преходно-континенталния климат. В обсега на планинския релеф с над 1000 м н.в. за северните склонове и с над 1500 м за южните се наблюдава в нееднаква степен изразен планински климат. Вседствие на нееднаквата надморска височина на релефа средната януарска температура в най-ниските части се колебае в интервала от 0 до -4
За значителното климатично разнообразие в планината свидетелстват нееднаквото количествено разпределение на средногодишните валежи и различният им режим. В онези части от Средна гора, където се проявяват умерено-континенталните климатични условия, а така също и в обкега на планинския климат, валежите показват добре изразен летен максимум и зимен минимум Средногодишните валежни количества в земите с умерено-континентален климат варират между 600 и 800 мм, а в обсега на планинския пояс – от 800 до 1200 мм. Тук заедно с увеличаване на надморската височина и нарастването на валежните суми значително се увеличава количеството на твърдите валежи, като продължителността на снежната покривка достига 4 – 5 месеца. В районите, където се проявява преходно-континентален климат и е по-осезаемо средиземноморското климатично влияние, валежният режим се отличава с една ясно изразена тенденция за изравняване на сезонните валежни суми. Средногодишните валежи в тези части са сравнително най-малки и се колебаят от 550 до 600 мм.
Ред 88:
В най-високите части на планината, поради сравнително малките валежни количества, по-слабото снежно задържане и по-силното изпарение модулът на оттока на реките е около 15 l/s/km<sup>2</sup>. В ниския планински пояс, главно в източните части на планината малките валежни количества, значителното изпарение, незначителния наклон и водопропускливата акумулативна основа намаляват модула на оттока до 1 l/s/km<sup>2</sup>.
С изключение на най-западните и северозападните части на [[Ихтиманска Средна гора]], които попадат във водосборния басейн на река [[Искър]], останалите части на планината се отнасят към
В най-тясната част от пролома на река [[Тополница (приток на Марица)|Тополница]] между Ихтиманска Средна гора и Същинска Средна гора е изграден големият язовир „[[Тополница (язовир)|Тополница]]“
Във връзка с геоложкия строеж на планината са и наличието на множеството [[минерални извори]] по нейните подножия. По южното
== Почви ==
Ред 106:
== Културни и природни забележителности ==
В Средна гора, въпреки малката
{{колони|3|
* [[Артьовица]]
Ред 138:
{{Планини в България}}
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Средна гора| ]]
| |||