Пролетарски интернационализъм: Разлика между версии

Принципът на пролетарския интернационализъм е положен за първи път и научно обосновани от [[Карл Маркс]] и [[Фридрих Енгелс]], които отбелязват значението му за класова борба против [[буржоазия]]та и победата на социализма над капитализма, за необходимостта от работническата класа и от възпитание в духа на интернационализма. В епохата на Маркс и Енгелс интернационализмът постепенно се превръща в основен принцип на организирано движение на политически съзнателните работници от различни страни. Лозунгът от последния ред на Манифеста на комунистическата партия, публикуван през 1848 г.: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ среща осезателна подкрепа сред работническата класа. Подходът на Маркс и Енгелс към националниятнационалния въпрос бива оформен още и от тактически съображения в преследването на дългосрочна революционна стратегия. През 1848 г. [[Диктатура на пролетариата|пролетариатът]] все още е малцинство, но съществува в множество държави. По това време все още е нужно политическите и икономическите условия да узреят, за да бъде постигнат напредък по отношение на възможността за [[Революция|пролетарска революция]]. Така например, Маркс и Енгелс подкрепят създаването на независима и демократична Полша, която по това време е разделена между Германия, Русия и Австро-Унгария. [[Роза Люксембург]], биографът на Дж. П. Нетл, отбелязва:'' „Като цяло, концепцията на Маркс и Енгелс за национално-географското пренареждане на Европа се основава на четири критерия: темповете на напредъка, създаването на мащабни икономически единици, тежестта на одобрението и неодобрението, в съответствие с революционните възможности, както и тяхното ниво на враждебност спрямо Русия“''<ref>J.P Nettl, „Rosa Luxemburg“, Oxford University Press 1969. Nettl is quoting Hans-Ulrich Wehler's study, „Sozialdemokratie and Nationalstaat“ (Würzburg, 1962)</ref>.