Скаутско движение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 77:
От 31 октомври до 1 ноември 1926 г. се провежда Вторият конгрес на ОБМР. Върховният комитет отчита членството на 6147 скаута. Като последствие от решенията на конгреса още същият месец ОБМР се включва, заедно с още осем други организации („Юнак“, Българският колоездачен съюз, Ловната организация, [[Български народен морски сговор|Българският народен морски сговор]] и др.) в Конфедерацията за физическо възпитание.
 
Следващите няколко години са годините на възход на скаутството в Бългориа и на изграждане на неговиятнеговия авторитет като младежко движение. Към края на 1926 г. се провежда Третият конгрес на ОБМР, като се отделя особено внимание върху необходимостта от подбора и подтотовката на водачите.
 
Разузнавачите от София, Перник и Пловдив се включват активно във възстановителните и помощни работи след голямото земетресение в Чирпан (1928 г.) с което заслужават всеобща признателност.
Ред 115:
На последния си XIV редовен конгрес, проведен на 19 февруари 1939 г. ОБМР дискутира изграждането на държавна младежка организация и анкетите в пресата свързани с това. Изразява се мнение за разширяване влиянието на разузнавачеството в България. За старши разузнавач е избран о.з.генерал Христо Луков.
 
1940 г. С кратко писмо до Световното бюро на бой-скаутите, ръководството на организацията „Български младежи-разузнавачи“ съобщава за своето саморазпускане. Главна причина за това е натиска на Министертвото на войната, на старшият-разузнавач о.з.генерал Христо Луков и на неговиятнеговия заместник о.з.полковник Светослав Акрабов. Започва превръщането на ОБМР във военизирана държавна организация. На 29 декември, Двадесет и петото обикновено Народно събрание приема закон за организиране на българската младеж в държавна организация. Създава се държавната младежка организация „Бранник“.
 
Следващите години, тежките години на Втората световна война, последвани от годините на тоталитарното управление на страната, от 1944 до 1989 г., не предоставят условия за развитието на едно подчертано демократично и със значителен духовен заряд движение, каквато е скаутското. Голяма част от водачите на ОБМР, както и тези на Арменските (а вероятно и на руските) скаути са били репресирани, архивите на Организацията унищожени. Такава е била съдбата и на скаутските организации в останалите страни на Европа, в които е имало или се е установило тоталитарно, независимо дали ляво или дясно, управление.