Георги Радков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Данни от Уикиданни; Шаблон
м неправилно членуване - предлог и пълен член; козметични промени
Ред 45:
 
След двете бомбардировки на Балчик на 7 и 9 септември 1916 г., на 13 декември 1916 г. сутринта отряд руски бойни [[кораб]]и в състав [[крайцер]]ът „Память Меркурия“ и ескадрените [[Разрушител|миноносци]] „Громкий“ и „Счастливый“ отново приближават Балчик. Флагманският кораб „Память Меркурия“ се намира между двата ескадрени миноносеца. Той има водоизместване 7428 t. Въоръжен е с 30 [[Оръдие|оръдия]], от които с главен калибър 152 mm – 16 броя. Разположението им е такова, че позволява 10 от тях да водят огън едновременно по една цел. Двата бойни кораба, съпровождащи руския крайцер, са ескадрените миноносци „Громкий“ и „Счастливый“. Те са тип „Новик“. Артилерийското им въоръжение се състои от 3 бр – 102 mm (главен калибър) и 2бр -47 mm зенитни оръдия (от 1916 г.). На борда им са монтирани пет двутръбни торпедни апарата.
[[FileФайл:Monument canon Schneider in Balchik.jpg|thumbмини|200px|Паметникът с [[100 mm/50 морско оръдие Шнайдер-Кане Д-50|оръдие „Шнайдер“]] на площад „Капитан Георги Радков“ в памет на защитниците на Балчик]]
[[FileФайл:Memorial plaque Balchik.1.jpg|thumbмини|200px|Паметна плоча в чест на артилеристите]]
 
Бреговата батарея защитаваща Балчик, е преместена дни преди това от Варна. Батареята е известна и с името „Света Тройца“, на името на съществуващиятсъществуващия тогава манастирски параклис край Галата, където тя е разположена преди преместването в Балчик. Състои се от две [[100 mm/50 морско оръдие Шнайдер-Кане Д-50|100 mm Д-50 морски оръдия]], производство на френската фирма „Шнайдер“ („Schneider“). Далекобойността им е 8 km. В това отношение оръдията от главния калибър на неприятелския крайцер и съпровождащите го есминци ги превъзхождат. Теглото на един снаряд от оръдията на батареята е 22 kg, а техническата скорострелност е един изстрел в минута. Следователно огневата производителност за 1 минута е един залп с тегло 44 kg. Личният състав на батареята включва 37 души. Командир е капитан Георги Радков тогава на 27 години. Нито войниците нито техния командир са участвали в морски бой и имат практически опит за това. По време на боя батареята изстрелва по противника 186 снаряда (обикновени гранати – 130, бронебойни гранати – 44, и шрапнели – 12). В бойния дневник е отбелязано, че руският крайцер е улучен от 4 – 5 снаряда. В руски публикации се отбелязва, че 100 mm брегова батарея стреля добре. Батареята открива огън по челния ескадрен миноносец от дистанция 5200 m. Той започва да се отдалечава с пълен ход, докато излиза от нейния обсег и повече не се приближава на изстрелно разстояние. Батареята пренася огъня си по крайцера и с прекъсване води артилерийски двубой с него, когато противникът се отдалечава към нос [[Калиакра]]. С точната си стрелба бреговата батарея привлича огъня на противника върху себе си. Водейки артилерийски двубой с флагманския крайцер на неприятеля, тя го отвлича от изпълнение на основната му огнева задача – да нанесе максимални поражения на сградния фонд на Балчик. Така проявявайки героизъм и с риск на живота си артилеристите на капитан Радков предпазват града от по-големи разрушения. Командирските качества на капитан Радков се изявяват по убедителен начин и неговите артилеристи се противопоставят на противника успешно с бреговата батарея, която е с 20 пъти по-малко на брой оръдия и 100 пъти по-малка огнева мощ от тази на руския флот.
 
Със заповед на неговия началник от 31 декември 1916 г. е назначен за командир на 240-mm-та батарея, която познава добре, тъй като преди това е служил в нея.