Гурково (Софийска област): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 38:
След [[Освобождението]] ([[1878]]) малобройното турско население продава имотите си и напуска територията на селото. В резултат на това селището се превръща в изцяло българско, каквото се е запазило. От благодарност към руските освободители жителите през 1884 г. преименуват името на селото на ген. Гурко – Гурково. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Гурково е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
 
В края на 1900 г. започва и строежа на църковния храм „Св. Иван Рилски“. През 1918 г. група младежи основават културно-просветно дружество „Развитие“. <ref name="Тодоров">{{cite book |title= История на Гурково |last= Тодоров |first= Васил |authorlink= |coauthors= |year= 2001 |publisher= Ариадна 93 |location= Ботевград |isbn= 954-90986-1-3 |pages= 15 -16 |url= |accessdate=}}</ref>. През [[1927]] г. по инициатива на местни учители е учредено народно [[читалище]] „Просвета 1927“, което се е помещавало в частни къщи. От [[1982]] г. е преместено на вториятвтория етаж в сградата на кметството. Читалището се ръководи се от председател и настоятелство. През 1934 г. е построено ново двуетажно училище. В края на 1970-те години жителите на селото са наброявали 859 човека. Основен поминък на хората през годините са земеделието и животновъдството. В [[ТКЗС]] са засаждани и отглеждани зеленчукови (домати, пипер и картофи) и овощни насаждения (череши). Отглеждани са 300 бр. едър рогат добитък и 400 бр. овце. Частни стопани отглеждат около 250 бр. биволи и 500 бр. овце.
 
На 3 юни [[1972]] г. в селото е открит [[дом за деца, лишени от родителска грижа]] „Надежда“.