|
=== Дебатът за военната функция на булевардите на Осман ===
Някои критициисторици и историцикритици през 20-ти век, по-специалнов т.ч. [[Люис Мумфорд]], твърдят, че истинската цел на булевардите на Осман е да улеснят армията да смаже народните въстания.<ref> Mumford, L., ''The City in History: Its Origins, Its Transformations, Its Prospects'', 1961</ref> Според тези критици широките булеварди давали на армията по-голяма подвижност, по-широк обхват на огъня за техните оръдия и затруднявали блокирането на улиците с барикади. Те твърдят, че построените от Осман булеварди позволяватса позволили на френската армия по-лесно да потисне [[Парижката комуна]] през 1871 г.
Самият Осман не отрича военно-стратегическа стойност на по-широките улици. В своите „Мемоари“ той пише, че новият му булевард „Севастопол“ е довел до „изкормването на стария Париж, квартала на безредиците и барикадите“. Той признава, че понякога използва този аргумент в парламента, за да оправдае високата цена на своите проекти, като се аргументира, че те са за национална отбрана и сигурност и трябва да бъдат плащани поне отчасти от държавата. Той пише: „Но що се отнася до мен, доколкото аз , който беше популяризаторът напредлагах тези допълнения, направениправени към оригиналеноригиналния проект, заявявам, че никога не съм мислил ни най- малкотомалко, като ги добавядобавях, за тяхната по-голяма или по-малка стратегическа стойност.“ Парижкият градски историк Патрис дьо Монкан пише: „Да разглеждамевиждаме произведенията, създаденисъздаденото от Осман и Наполеон III само от гледнав точкаперспективата на стратегическата имму стойност, е много редуктивно. Императорът бешебил убеден последовател на [[Сен-Симон ]]. Желанието му да направи Париж , и икономическаикономическата столица на Франция, по-отворен , и по- здравздравословен град, не само за горнатависшите класапрослойки, но и за работниците, не може да бъде отказанотречено и трябваследва да бъдесе признатпризнае катоза основна мотивация.“ <ref>Le Moncan P., ''Le Paris d'Haussmann'', p. 34.</ref>▼Други историци оспорват този аргумент; те отбелязват, че докато самият Осман понякога споменава военните предимства на булевардите, когато търси финансиране за проектите си, това никога не е било излагано като основна цел. Според Наполеон III и Осман основната им цел е била да подобрят движението на трафика, да осигурят пространство и светлина, и гледки към забележителностите на града, както и да разкрасят града.
▲Самият Осман не отрича военно-стратегическа стойност на по-широките улици. В своите „Мемоари“ той пише, че новият му булевард „Севастопол“ е довел до „изкормването на стария Париж, квартала на безредиците и барикадите“. Той признава, че понякога използва този аргумент в парламента, за да оправдае високата цена на своите проекти, като се аргументира, че те са за национална отбрана и сигурност и трябва да бъдат плащани поне отчасти от държавата. Той пише: „Но що се отнася до мен, аз, който беше популяризаторът на тези допълнения, направени към оригинален проект, заявявам, че никога не съм мислил най-малкото, като ги добавя, за тяхната по-голяма или по-малка стратегическа стойност.“ Парижкият градски историк Патрис дьо Монкан пише: „Да разглеждаме произведенията, създадени от Осман и Наполеон III само от гледна точка на стратегическата им стойност, е много редуктивно. Императорът беше убеден последовател на Сен-Симон. Желанието му да направи Париж и икономическа столица на Франция, по-отворен, по-здрав град, не само за горната класа, но и за работниците, не може да бъде отказан и трябва да бъде признат като основна мотивация.“
[[Файл:Mémoires Haussmann 1890.jpeg|мини|upright=0.8|Заглавната страница на ''Mémoires'' du Baron Haussmann, chez Victor-Havard, 1890.]]
По време на потушаването на [[Парижката комуна]] през 1871 г. новопостроените булеварди не са били основен фактор за поражението на Комуната. Комунарите са победени за една седмица не благодарение на булевардите на Осман, а понеже са малочислени, пет към един, имат по-малко оръжия и по-малко мъже, обучени да ги използват, нямат план за отбраната на града; те имат много малко опитни офицери и нямат нито един командир, като всеки квартал е оставен да се защитава сам, нямат план за отбраната на града и те нямат надежда за военна подкрепа извън Париж.
== Източници ==
|
