Депортация на чеченци и ингуши: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-На следващият +На следващия)
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 18:
31 януари 1944 година е прието постановлението на ГКО [[СССР]] № 5073 за изпразването на [[Чечено-ингушка автономна съветска социалистическа република|Чечено-Ингушка АССР]] и депортацията на нейното население в Средна Азия и Казахстан заради „подражателство на фашистките окупанти“. ЧИАССР е опразнена, като от нейният състава са дадени 4 района на Дагестанската АССР, на Северноосетинската АССР – 1 район, а на останалата територия е основана Грозненската област.
 
29 януари 1944 г. главата на отдела на вътрешните работи на СССР, Лаврентий Берий, утвърждава „инструкции за порадъчното провеждане на изселването на чеченци и ингуши“, а 31 януари излиза постановлението на ДържавниятДържавния Комитет на Отбраната (ГКО) за депортацията. На 20 февруари, заедно с И.А. Серов, Б.З. Кобулов и С.С. Мамулов, Берий пристига в [[Грозни]] и лично ръководи операцията къде точно е била прехвърлена армия от 100 хил. души, включително 18 хил. офицери и около 19 хил. оперативни работници на НКВД, НКГБ и „СМЕРШ“. На 21 февруари той издава указ от НКВД за депортацията на чеченци и ингуши. На следващия ден той се срещнал с ръководството на републиката и висшите духовни лидери, предупредил ги за операцията и им предложил да проведат необходимата работа след населението. За това Берий е докладвал директно на Сталин.
 
Било е докладвано на председателят на СНК на Чечено-Ингушетска АССР, Молаев, за решението на правителството за изселването, и за мотивите, които са били в основата на това решение.