Уикипедия

Владислав III: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Поправено е името на Хуняди навсякъде в текста.
Ред 30:
Владислав III Варненчик е роден на [[31 октомври]] [[1424]] година като първороден син на крал [[Владислав II]] от династията Ягело и четвъртата му жена княгиня [[София Холшанска]] от княжеския литовски род [[Холшански]]. Наследява полската корона след смъртта на баща си през [[1434]] г. През [[1440]] година в град [[Секешфехервар]] е коронясан и за унгарски крал под името Ласло I, благодарение на трансилванския войвода [[Янош Хуняди]], който иска да осигури подкрепата на Полша срещу османците.
 
След победоносните кампании на ХуниядиХуняди срещу войските на султан [[Мурад II]] през [[1442]] – [[1444|1443]] г., папата убеждава младия крал, че е дошло времето да се съкруши [[Османската империя]] и да се освободи [[Йерусалим]]. През Октомври 1443 Владислав Ягело и ХуниядиХуняди събират 20 – 25 000 международна армия, като основата ѝ са 12 – 15 000 души от полски и унгарски рицари и оръженосци, подчинени на на Владислав III и ХуниядиХуняди. В нея са включени 5000 власи на воеводата [[Влад Цепеш|Влад Цепеш – Дракула]], както и 500 щвейцарски стрелци, както и известен брой италиански кондотиери *. Тактиката на ХуниядиХуняди е когато кръстоноците се установят на стан, те да се обграждат от каруците, а швейцарските стрелци да застават по тях и да бдят за бързата османска конница, а рицарите да са по средата на загражденията.
 
Кръстоносците завладяват Ниш, и подпомагани от местното българско население, стигат чак до София. Походът обаче се забавя твърде много и през ранния ноември студ сковава София. Мъглите на Ихтиманското поле и снега принуждават Ягело и ХуниядиХуняди да се изтеглят. Османците изливат гнева си на българите. На следващата 1444 година Ягело и ХуниядиХуняди потеглят на Втори [[Варненски кръстоносен поход|Кръстоносен поход за освобождението на българските земи]]. Ситуацията е удобна за християнската коалиция, защото султанът се разправя с внезапно изникнал дьозме – султан (лъже-султан, сепаратист претендиращ за родство със султана и за легимност) и прехвърля огромната част от войските си в Азия.
 
Кръстоносците се отправят към [[Варна]] (откъдето искат с кораби да се прехвърлят в Цариград), но междувременно Мурад II успява да се справи неочаквано бързо със своя опонент в Азия. Именно тук – във Варна – става решителното сражение. Поради несъгласуваност на действията между съюзниците и двойната игра на Република Венеция, която все още привижда Византия за свой най-голям враг, венецианците прехвърлят османската 100 000 армия във Варна срещу 25 000 кръстоносна армия**.
Ред 38:
Според легендите като видял превъзхождащия противник, крал Владислав казал „Сега вече ни остава само едно – да умрем за прослава, с Христовото име в уста“*** (това негово желание ще се сбъдне). Първоначално в битката обединените християнски сили получават надмощие, но това явно е тактически прийом – османците примамават рицарите в „чувал“ и разгръщат своя резерв зад гърба им.
 
Тук по времето на битката ХуниядиХуняди е обграден от османци. Владислав III, който до този момент стои настрана, се впуска с неколцина рицари, за да го защити, пада с коня си в вълча яма и бива посечен със сабя от връхлитащ конник-османец. Така той загива в [[битка при Варна|бой с турците]] на [[10 ноември]] 1444 г. и посмъртно получава прозвището Варненчик. ХуниядиХуняди продължава опитите да освободи Балканите и след неговата смърт, но те са обречени на неуспех, а след 1448 опитите на Унгария да се намеси на Балканите прекъсват задълго.
 
Макар официално това да не се води за кръстоносен поход, именно неуспехът на този поход и доказаната неефективност на рицарството, когато се бие на пресечен терен срещу османската лека кавалерия слага окончателно край на кръстоносните походи. Нещо повече – това ще бъде последният опит на западния свят да освободи Балканите от османското иго, чак до Гръцкото въстание.
Ред 57:
 
== Признателност в България ==
Във [[Варна]] е изграден негов мавзолей – [[Парк-музей "Владислав Варненчик"|Парк-музеят „Владислав Варненчик“]]. Днес един от големите булеварди във [[Варна]], който свързва магистрала [[Хемус (магистрала)|Хемус]] с центъра на града, носи името на [[Владислав Варненчик (булевард във Варна)|Владислав Варненчик]]. На него е кръстен и най-големият квартал в [[Източна България]] – [[Владиславово]]. Друг голям булевард в морската столица е именуван [[Янош Хуняди|Янош Хунияди]].
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Владислав_III“.