Жорж-Йожен Осман: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 81:
 
=== Дебатът за военната функция на булевардите на Осман ===
Някои историци и критици през 20-ти век, в т.ч. [[Люис МумфордМъмфорд]], твърдят, че истинската цел на булевардите на Осман е да улеснят армията да смаже народните въстания.<ref> Mumford, L., ''The City in History: Its Origins, Its Transformations, Its Prospects'', NY: Harcourt, Brace and World, 1961</ref> Според тези критици широките булеварди давали на армията по-голяма подвижност, по-широк обхват на огъня за техните оръдия и затруднявали блокирането на улиците с барикади. Те твърдят, че построените от Осман булеварди са позволили на френската армия по-лесно да потисне [[Парижката комуна]] през 1871 г.
 
По време на потушаването на Парижката комуна през 1871 г. новопостроените булеварди не са били основен фактор за поражението на Комуната. Комунарите са победени за една седмица, но понежете са малочислени, пет към един, имат по-малко оръжия и по-малко мъже, обучени да ги използват, те имат много малко опитни офицери и нямат нито един командир, като всеки квартал е оставен да се защитава сам, нямат план за отбраната на града и те нямат надежда за военна подкрепа извън Париж. Така, за потушаването на Парижката комуна през 1871 г. новопостроените булеварди не са били основен фактор.
Самият Осман не отрича военно-стратегическа стойност на по-широките улици. В своите „Мемоари“ той пише, че новият му булевард „Севастопол“ е довел до „изкормването на стария Париж, квартала на безредиците и барикадите“. Той признава, че понякога използва този аргумент в парламента, за да оправдае високата цена на своите проекти, като се аргументира, че те са за национална отбрана и сигурност и трябва да бъдат плащани поне отчасти от държавата. Той пише: „Но що се отнася до мен, доколкото аз предлагах тези допълнения, правени към оригиналния проект, заявявам, че никога не съм мислил ни най-малко, като ги добавях, за тяхната по-голяма или по-малка стратегическа стойност.“ Парижкият градски историк Патрис дьо Монкан пише: „Да виждаме създаденото от Осман и Наполеон III само в перспективата на стратегическата му стойност, е много редуктивно. Императорът бил убеден последовател на [[Сен-Симон]]. Желанието му да направи Париж, икономическата столица на Франция, по-отворен и по-здравословен град, не само за висшите прослойки, но и за работниците, не може да бъде отречено и следва да се признае за основна мотивация.“<ref>Le Moncan P., ''Le Paris d'Haussmann'', p. 34.</ref>
 
Самият Осман не отрича военно-стратегическа стойност на по-широките улици. В своите „Мемоари“ той пише, че новият му булевард „Севастопол“ е довел до „изкормването на стария Париж, квартала на безредиците и барикадите“. Той признава, че понякога използва този аргумент в парламента, за да оправдае високата цена на своите проекти, като се аргументира, че те са за национална отбрана и сигурност и трябва да бъдат плащани поне отчасти от държавата. Той пише: „Но що се отнася до мен, доколкото аз предлагах тези допълнения, правени към оригиналния проект, заявявам, че никога не съм мислил ни най-малко, като ги добавях, за тяхната по-голяма или по-малка стратегическа стойност.“ Парижкият градски историк Патрис дьо Монкан пише: „Да виждаме създаденото от Осман и Наполеон III само в перспективата на стратегическата му стойност, е много редуктивно. Императорът бил убеден последовател на [[Сен-Симон]]. Желанието му да направи Париж, икономическата столица на Франция, по-отворен и по-здравословен град, не само за висшите прослойки, но и за работниците, не може да бъде отречено и следва да се признае за основна мотивация.“<ref>Lede Moncan P., ''Le Paris d'Haussmann'', p. 34.</ref>
 
[[Файл:Mémoires Haussmann 1890.jpeg|мини|upright=0.8|Заглавната страница на ''Mémoires'' du Baron Haussmann, chez Victor-Havard, 1890.]]
По време на потушаването на Парижката комуна през 1871 г. новопостроените булеварди не са били основен фактор за поражението на Комуната. Комунарите са победени за една седмица понеже са малочислени, пет към един, имат по-малко оръжия и по-малко мъже, обучени да ги използват, те имат много малко опитни офицери и нямат нито един командир, като всеки квартал е оставен да се защитава сам, нямат план за отбраната на града и те нямат надежда за военна подкрепа извън Париж.
 
== Източници ==