Жорж-Йожен Осман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 81:
=== Дебатът за военната функция на булевардите на Осман ===
Някои историци и критици през 20-ти век, в т.ч. [[Люис
Самият Осман не отрича военно-стратегическа стойност на по-широките улици. В своите „Мемоари“ той пише, че новият му булевард „Севастопол“ е довел до „изкормването на стария Париж, квартала на безредиците и барикадите“. Той признава, че понякога използва този аргумент в парламента, за да оправдае високата цена на своите проекти, като се аргументира, че те са за национална отбрана и сигурност и трябва да бъдат плащани поне отчасти от държавата. Той пише: „Но що се отнася до мен, доколкото аз предлагах тези допълнения, правени към оригиналния проект, заявявам, че никога не съм мислил ни най-малко, като ги добавях, за тяхната по-голяма или по-малка стратегическа стойност.“ Парижкият градски историк Патрис дьо Монкан пише: „Да виждаме създаденото от Осман и Наполеон III само в перспективата на стратегическата му стойност, е много редуктивно. Императорът бил убеден последовател на [[Сен-Симон]]. Желанието му да направи Париж, икономическата столица на Франция, по-отворен и по-здравословен град, не само за висшите прослойки, но и за работниците, не може да бъде отречено и следва да се признае за основна мотивация.“<ref>Le Moncan P., ''Le Paris d'Haussmann'', p. 34.</ref>▼
▲Самият Осман не отрича военно-стратегическа стойност на по-широките улици. В своите „Мемоари“ той пише, че новият му булевард „Севастопол“ е довел до „изкормването на стария Париж, квартала на безредиците и барикадите“. Той признава, че понякога използва този аргумент в парламента, за да оправдае високата цена на своите проекти, като се аргументира, че те са за национална отбрана и сигурност и трябва да бъдат плащани поне отчасти от държавата. Той пише: „Но що се отнася до мен, доколкото аз предлагах тези допълнения, правени към оригиналния проект, заявявам, че никога не съм мислил ни най-малко, като ги добавях, за тяхната по-голяма или по-малка стратегическа стойност.“ Парижкият градски историк Патрис дьо Монкан пише: „Да виждаме създаденото от Осман и Наполеон III само в перспективата на стратегическата му стойност, е много редуктивно. Императорът бил убеден последовател на [[Сен-Симон]]. Желанието му да направи Париж, икономическата столица на Франция, по-отворен и по-здравословен град, не само за висшите прослойки, но и за работниците, не може да бъде отречено и следва да се признае за основна мотивация.“<ref>
[[Файл:Mémoires Haussmann 1890.jpeg|мини|upright=0.8|Заглавната страница на ''Mémoires'' du Baron Haussmann, chez Victor-Havard, 1890.]]
▲По време на потушаването на Парижката комуна през 1871 г. новопостроените булеварди не са били основен фактор за поражението на Комуната. Комунарите са победени за една седмица понеже са малочислени, пет към един, имат по-малко оръжия и по-малко мъже, обучени да ги използват, те имат много малко опитни офицери и нямат нито един командир, като всеки квартал е оставен да се защитава сам, нямат план за отбраната на града и те нямат надежда за военна подкрепа извън Париж.
== Източници ==
| |||