Димитраки Хаджипанев: Разлика между версии

Според краеведа Георги Джумалиев хаджи Димитраки Хаджипанев е роден около 1790 г. Той е син на шуменския [[Беглик|бегликчиябеглик]]чия и първенец [[Хаджи Паню|хаджи Паню]] и съпругата му Калица, станали хаджии след [[29 август]] [[1799]]. Димитраки се обучава в [[килийно училище|килийното училище]] Шумен в началото на XIX в. Вероятно през 1813 хаджи Паню е убит, а Димитраки е изпратен в [[Йерусалим]], където остава 5 години. През 1818 г. Димитраки, вече [[хаджия]], се връща в Шумен, за което свидетелства датирано запазено негово копие на [[Софроний Врачански|Софрониевия]] ''[[Неделник]]''. Вероятно след тази година той започва да учи занаят. През 20-те години на XIX век хаджи Димитраки се жени за Елена, дъщеря на влиятелния хаджи Сава [[Караманлии|Караманлията]], с която имат седем деца. Хаджи Сава, макар и [[мала Азия|чужденец от Анадоллука]], е начело на българската община в Шумен<ref>Георгиева, Д. Шуменската кондика 1808–1822 г. – В: ГМСБ. Кн. 18. В. Търново,1992. с. 213. </ref> и според [[Сава Доброплодни]] до [[24 юни]] [[1842]] е омъжил и трите си дъщери за местни чорбаджийски синове.

На [[1 февруари]] [[1824]] г. хаджи Димитраки се сдружава с чорбаджи Андрей и практикува [[абаджийство|абаджийския занаят]]. Напредва като състоятелен абаджия, многократно първомайстор на абаджийския и терзийския еснаф, и деен член на шуменската община. След смъртта на хаджи Стоян х.Ганушев хаджи Димитраки става неин председател до 1849 г., след което е наследен от [[Жеко Хадживасилев]]. Като член на общината, Хаджи Димитраки обладава правото да подписва и съхранява документи, свързани с управлението на града. В неговия архив са запазени данни относно [[владика|такса-владичина]] в грошове и натура, дарения за градежа на нова църква, „Законник“ от 1835 г., регламентиращ провеждането на годежи и венчавки в Шумен, договор за учителстване от 1847 г. със [[Сава Филаретов]], пълномощно за д-р [[Вичо Панов]] да представи исканията на българите за независима [[българска екзархия]]. От 1841 г. Хаджи Димитраки поема ръководството на училищното настоятелство и остава епитроп и негов член поне до 1864. През 1849 г. в Шумен пристига голяма група [[емигрант]]и – [[унгарци]] и [[поляци]], начело с политическия водач [[Лайош Кошут]]. [[Унгарска революция (1848 – 1849)|Унгарският революционер]] е настанен в дома на хаджи Димитраки Хаджипанев, който днес е [[Къща музей "Лайош Кошут"|едноименна къща музей]].

* Джумалиев, Г. Училищна сметководна книга на Шуменската община от 40-те години на миналиятминалия век (1839–1848 г.). – В: ИИМШ. Кн. 5. Варна, 1972