Козарника (община Димово): Разлика между версии

редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-за т.н. +за т.нар.))
Редакция без резюме
| име = Козарника
| картинка = Kozarnika cave - entrance.jpg
| картинка_описание = Входът на пещерата, март 2017 г.
| карта_страна = България
| локация = [[Община Димово]], [[България]]
| откриване = 1984
}}
'''Козарника''', наричана още '''Козарска пещера''' и '''Живанина дупка''', е [[пещера]] в [[Западна Стара планина]], [[България]] на територията на [[община Димово]], [[Българияобласт Видин]]. Общата дължина на пещерата е 210 метра.
 
В близост се намира електрифицираната пещера [[Венеца (пещера)|Венеца]].
== Местонахождение ==
[[Файл:Kozarnika cave (video).webm|ляво|мини|Видео, заснето наот входа на пещерата]]
Разположена е в скалите на около 3,5 km от село [[Гара Орешец]] по посока град [[Белоградчик]]. От отбивка на пътя се тръгва по стръмна пътека нагоре и до пещерата се върви около 250 метра. В близост се намира и електрифицираната пещера [[Венеца (пещера)|Венеца]].
 
== Местоположение ==
== Откриване и изследване ==
Разположена е в скалите на около2,2 3,5километра kmзападно-югозападно от село [[Гара Орешец]] покрай посокапътя градкъм [[Белоградчик]]. От отбивка на пътя се тръгва по стръмна пътека нагоре и до пещерата се върви около 250 метра. В близост се намира и електрифицираната пещера [[Венеца (пещера)|Венеца]].
Нейната обща дължина е 210 m.
[[Файл:Kozarnika cave - archaeological excavations - 2016-2017 - 1.jpg|мини|ляво|Археологически разкопкиРазкопки на входа на пещерата]]
[[Файл:Kozarnika cave - archaeological excavations - 2016-2017 - 2.jpg|мини|ляво|Поглед къмКъм вътрешността на пещерата]]
 
== Археология ==
== Археологически разкопки ==
От [[1996]] г. в пещерата се извършват [[археология|археологически]] разкопки, организирани от [[Археологически институт|Археологическия институт]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в [[София]] и [[Институт за геология и праистория на квартернера|Института за геология и праистория на квартернера]] в [[Бордо]] и ръководени от [[Николай Сираков]] и [[Жан-Люк Гуадели]]. Те разкриват [[късен палеолит|къснопалеолитна]] култура от [[37 хилядолетие пр.н.е.|37]]-[[34 хилядолетие пр.н.е.]]., Тякоято значително се различава от нейните съвременни находки в [[Темната дупка]] и [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]], като показва сходства с култури, разпространени в [[Западна Европа]] няколко хилядолетия по-късно.
[[Файл:Kozarnika cave - archaeological excavations - 2016-2017 - 1.jpg|мини|ляво|Археологически разкопки на входа на пещерата]]
[[Файл:Kozarnika cave - archaeological excavations - 2016-2017 - 2.jpg|мини|ляво|Поглед към вътрешността на пещерата]]
 
Пещерата е обитавана през [[среден палеолит|среднияСредния палеолит]], но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит [[зъб]] на представител на рода ''[[Homo]]'', може би ''[[Homo erectus]]''. Ако датировката е коректнаправилна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в [[Европа]].
От [[1996]] в пещерата се извършват [[археология|археологически]] разкопки, организирани от [[Археологически институт|Археологическия институт]] на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в [[София]] и [[Институт за геология и праистория на квартернера|Института за геология и праистория на квартернера]] в [[Бордо]] и ръководени от [[Николай Сираков]] и [[Жан-Люк Гуадели]]. Те разкриват [[късен палеолит|къснопалеолитна]] култура от [[37 хилядолетие пр.н.е.|37]]-[[34 хилядолетие пр.н.е.]]. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в [[Темната дупка]] и [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]], като показва сходства с култури, разпространени в [[Западна Европа]] няколко хилядолетия по-късно.
 
Силни спорове предизвиква и друга находка от [[ранен палеолит|раннопалеолитните]] пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2 – 1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при ''[[Homo sapiens]]'' преди 50 хиляди години.
Пещерата е обитавана през [[среден палеолит|средния палеолит]], но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит [[зъб]] на представител на рода ''[[Homo]]'', може би ''[[Homo erectus]]''. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в [[Европа]].
 
В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 – 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, от които пра[[яребица]]та (''Perdix paleoperdix'') е [[фосил]]на, докато 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната – [[тетрев]] (''Tetrao tetrix''), снежна яребица (''Lagopus lagopus''), снежен бухал (''Bubo scandiacus'') и червеноклюна хайдушка гарга (''[[Pyrrhocorax pyrrhocorax]]'').
Силни спорове предизвиква и друга находка от [[ранен палеолит|раннопалеолитните]] пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2 – 1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при ''[[Homo sapiens]]'' преди 50 хиляди години.
 
В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 – 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, един от които – праяребицата (''Perdix paleoperdix'') е фосилен, а 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната – тетрев (''Tetrao tetrix''), снежна яребица (''Lagopus lagopus''), снежен бухал (''Bubo scandiacus'') и червеноклюна хайдушка гарга (''[[Pyrrhocorax pyrrhocorax]]''). Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т.нар. „смесени фауни“, съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, напр.например снежни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т.е. мозаична лесостеп.<ref>Boev, Z. 2001. Late Pleistocene birds from the Kozarnika Cave (Montana District; NW Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 113 – 128. Боев, З. 2018. Крила</ref><ref>„Крила, пера и човки в пещерата Козарника отпреди 80 000 годинигодини“, Боев, З. 2018. Природа„Природа“, БАН, 2: 82-87.</ref>
 
== Прилепите в пещера Козарника ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Туризъм ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Източници ==
{{commonscat|Kozarnika}}
<references />
* Маргарит Дамянов, ''„Балканският маршрут“'', National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312 – 6571
 
* „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357 – 2358.
* Маргарит Дамянов, ''„Балканският маршрут“'', National Geographic България, бр. 3 (5), март 2006, ISSN 1312 – 6571
* Paul Rincon, [http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/science/nature/3512470.stm ''„Early human marks are 'symbols'“''], BBC News, 16 март 2004 г.
* „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2357 – 2358.
* Paul Rincon, [http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/science/nature/3512470.stm ''„Early human marks are 'symbols'“''], BBC News, 16 март 2004
 
== Външни препратки ==
* [https://www.youtube.com/watch?v=4UnCzV5m5CM '''Пещера Козарника''' –], видео разказвидеоразказ на археологархеолога Доцдоц. Николай Сираков]
{{Пещери в България}}
 
[[Категория:Археологически обекти в България]]
[[Категория:Българските земи през Древността]]
[[Категория:ОбщинаИстория Белоградчикна община Димово]]
[[Категория:Предбалкан]]
[[Категория:История на община Димово]]