Константин Рудановски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 20:
 
== Биография ==
Константин Рудановски е роден на 17 януари 1849 г. Черниговска губерния в семейство на потомствен дворянин.<ref name="sgs1900">Списокъ генераламъ по старшинству, 5-е Мая 1900 года, с. 1002</ref> Учи в Черноговска класна гимназия. Посвещава се на военното поприще.Постъпва на военна служба на 1 септември 1867 година. Завършва 2<sup>-ро</sup> Константиновско военно училище. На 15 август 1870 г. е произведен в първо офицерско звание прапорщик, а на 8 април 1873 г- е повишен във военно звание подпоручик.
 
Участва в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война (1877–1878)]]. Служи в лейбгвардейския Павловски полк. Офицери за свръзка при Щаба на Действащата армия. Във военната си службата си в руската войска е ротен командир (3 години и 2 месеца) и батальонен командир (4 години и 6 месеца).<ref name="sgs1907">Списокъ генераламъ по старшинству, 6-е Января 1907 года, с. 445</ref>
 
През лятото на 1877 г. е назначен за началник на Еленското военно окръжие. На 12 юли 1878 г. е назначен за командир на [[Двадесет и първа еленска пеша дружина]]. На 16 април 1878 г. е повишен във военно звааниезвание щабс-капитанщабскапитан.
 
На 6 октомври 1979 г. е официално уволнен от руска служба. От 18 октомври 1880 г. и началник на Търновското военно окръжие, а на 17 април 1881 г. е назначен за командир на [[Четвърта самоковска пеша дружина]]. От 12 октомври 1884 г. е командир новосформирания [[Шести пехотен търновски полк]].
 
По време на службата си в Княжество България като началник на Еленското военно окръжие, през 1878 г. майор Константин Рудановски подписва разрешението за създаване<ref>{{cite book | last = Коева | first = Маргарита | last2 = Тулешков | first2 = Николай | title = Първомайстор Генчо Кунев | publisher = Държавно издателство „Техника“ | location = София | year = 1987 | page = 162}}</ref> на ново село от жителите на [[Беброво]], чийто къщи са опожарени от оттеглящите се турски войски, както и от тези заселили се в махала Ахметлий в следствие на кърджалийските набези преди Освобождението. Дарява и част от сумата са създаване на сградата, която е община, църква, читалище и училище.<ref>{{cite book | last = Коева | first = Маргарита | last2 = Йокимов | first2 = Петър | last3 = Стоилова | first3 = Любинка| title = Православни храмове по българските земи (ХV – средата на ХХ в.): Архитектура, история, библиография
2000 години християнство | publisher = Акад. изд. проф. Марин Дринов | location = София | year = 2002 | page = 392}}</ref> Закупува и собствена земя.
На 6 ноември 1885 г. е се уволнява от българска служба и постъпва на руска в лейбгвардейския Павловски полк с повишение във военно звание капитан, със старшинство от 8 април 1884 г.<ref>Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904; АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского, стрс. XXX30</ref>
 
 
В руската войска служи последователно като офицер от 5-ти <sup>-и</sup> Киевски гренадирски на Генерал-Фелдмаршал Княз Николай Репнин полк (28 март 1897 – 6 септември 1899), командир на Лейбгвардейския финландски полк (6 септември 1899 – 23 януари 1904 г.) и командир на 2-ра <sup>-ра</sup> бригада от 1-ва<sup>-ва</sup> Гвардейска пехотна дивизия (от 23 януари 1904 г.). На 9 април 1900 г. е повишен за отличие във военно звание генерал-майор.<ref name="sgs1907" />
 
След като е уволнен на служба посещава България,. като даряваДарява земята си в село Ахметлий за построяване на училище, което остава и до днес. В негова чест селото е преименувано на [[Константин (село)|Константин]]. Днес в центъра на селото има паметник на генерал Константин Рудновски.
 
Генерал-майор Константин Рудановски умира през на 23 март 1914 година.<ref>{{cite book | last = Улунян | first = Акоп | title = Българският народ в Руско-турската война 1877 – 1878 | publisher = Държавно военно издателство | location = София | year = 1972 | page = 64}}</ref>