[[Файл:Osogovo-Kameninchitsa-gorge.jpg|мини|Съществуват сигурни доказателства, че рисове обитават българската част на [[Осогово]]]]
[[Файл:Ropotamo 10.jpg|мини|Вероятно рисът не е напускал [[Странджа]] през втората половина на 20 век]]
Сигурни сведения за съществуването на риса по българските земи са открити при археологически разкопки на древни поселения. [[Кост]]и от рис са открити в пласт датиран от ранен [[плейстоцен]] в палеонтологичното находище [[Козарника]]до(община [[БелоградчикДимово)]].<ref name="belogradchik">[http://www.belogradchik.org/bg/history/41-belhistory/86-cave-kozarnika.html Разкопки на палеолитното находище Козарника, Белоградчишко](Посетен, посетен на 08.08.2010) г.</ref> При проведени през 1915 г. разкопки на Деневата могила край шуменското село [[Салманово]] е открита лява половина от [[долна челюст]] на рис.<ref name="archaeology">[http://archaeology-knigi.com/156 ''Праисторията в България'']</ref><ref>{{икона|ru}} [[Рафаил Попов (археолог)|Р. Попов]], ''Предысторическая Денева Могила при селе Салманова''. Известия на Болгарского Археологич. Дружество, т. IV, cjp 148 – 275, 1914; Коджа-Дерманската Могила при г. Шумен, 1916 – 1918.</ref> Като цяло фосилната и субфосилна летопис на рисовете от род Lynx в България включва 5 вида (2 от които недоопределени до вид). Най-древните от тях са от ранен [[плиоцен]]: Lynx issiodorensis, L. spelaeus, L. lynx като Lynx sp. 1 и Lynx sp. 2. [[Плейстоцен]]ското находище от пещерата Сухи Печ (/ [[Козарника (община Ботевград)]]) e най-богатото на фосилни останки в България. Там са открити находки от 3 вида рисове. По-голямата част от находищата (10) са в Северна България, и само 3 са от Южна България. Три находища са разположени в планински райони, а всички останали са в хълмисти или равнинни ландшафти в цялата страна. Сред идентифицираните останки най-чести са долните челюсти. Те представлявт повече над половината от всички събрани находки.<ref>Boev, Z. 2017. Fossil and Subfossil Record of Species of the Genus Lynx Kerr, 1792 (Mammalia: Felidae) in Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 69 (3): 303 – 306.</ref>
В миналото [[Странджа]] е била главно обиталище на риса в България. Рисът, макар и по-рядко, се среща и из Бургаско, Панагюрско, Твърдишкия балкан, [[Влахина|Влахина планина]] и на други места. В [[Стара планина]] последният известен рис е отстрелян през 1902 г. във Върбишкия Балкан, а за последно рис в Странджа е убиван през 1913 година. Последният известен индивид в страната е убит през 1941 г. в [[Парангалица]]<ref>{{ФБ|27|514}}</ref> от немски войници.
