Константин Рудановски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 26:
През лятото на 1877 г. е назначен за началник на Еленското военно окръжие. На 12 юли 1878 г. е назначен за командир на Двадесет и първа еленска пеша дружина. На 16 април 1878 г. е повишен във военно звание щабскапитан.
 
На 6 октомври 1979 г. е официално уволнен от руска служба. От 18 октомври 1880 г. ие назначен за началник на Търновското военно окръжие, а на 17 април 1881 г. е назначен за командир на Четвърта самоковска пеша дружина. От 12 октомври 1884 г. е командир на новосформирания [[Шести пехотен търновски полк]].
 
По време на службата си в Княжество България като началник на Еленското военно окръжие, през 1878 г. майор Константин Рудановски подписва разрешението за създаване<ref>{{cite book | last = Коева | first = Маргарита | last2 = Тулешков | first2 = Николай | title = Първомайстор Генчо Кунев | publisher = Държавно издателство „Техника“ | location = София | year = 1987 | page = 162}}</ref> на ново село от жителите на [[Беброво]], чийто къщи са опожарени от оттеглящите се турски войски, както и от тези заселили се в махала Ахметлий в следствие на кърджалийските набези преди Освобождението. Дарява и част от сумата са създаване на сградата, която е община, църква, читалище и училище. Закупува и собствена земя.