Крайбрежни миуоки: Разлика между версии

{{редактирам}}'''Крайбрежните миуоки''' са индианска група, част от по-голямата етническа група [[миуоки]], населяващи Калифорнийското крайбрежие между Голдън Гейт и Дънканс Пойнт. На изток територията им достигала до Сонома Крийк. Крайбрежните миуоки са втората по големина група на миуоките, езиково близки с [[Езерни миуоки|Езерните миуоки]]. Идентифицирани са две техни диалектни групи, Западни или Бодега и Южни или Марин като при южните имало два диалекта – долинни и крайбрежни.<ref name="Kelly">{{cite book | title = „Coast Miwok“ in Handbook of North American Indians|volume=8 California| last =Kelly | first = Isabel | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1978 | edition = | publisher = : Smithsonian Institution | location = Washington, D.C. | isbn = 978-0160045745 | doi = | pages = 414-425 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>

Първоначално името Миуок (Мийуок), Мокуелумнан и Меуан се прилагало към езиковото семейство, което включва не само Крайбрежните миуоки, но и Езерните миуоки, Долинните миуоки и Сиера миуоките. [[Си Харт Мериам]] свързва крайбрежните и езерните и ги нарича с общото име Иннеко. [[Джон Уесли Пауъл]] определя две разделения на семейството Мокуелумнан – Миуок и Оламентке. Вторите по-късно са наречени Крайбрежни миуоки. Мериам прибавя тук трето разделение - Хукуеко. Неговата класификация е Оламентко (около Бодега Бей), Лекатеутко (между Фрийстоун и Петалума) и Хукуеко (южно от предните). Други известни техни имена идват от имената на големи села или определени места. [[Алфред Крьобер]] дава тези имена като племенни: Болинас, Боланос, Чокуйем, Гилоко (Гилос), Гуимен, Хукиюсла, Ликатуит (на Мериам Лекатеутко), Никасиас, Нумпали, Оламентке, Олеоми, Олумпали, Петалумас (или Илхиас), Сономи, Тамал (Тамалос, Тамаланос, Тумалениас), Тимбалаки, Тулар (и) и Учиум.<ref name="Kelly"></ref>

Прехранвали се предимно с [[лов]] и събирачество, но през летните месеци живеели по брега, където ловяли [[риба]] и събирали [[морски дарове]]. Територията им била богата на природни ресурси. Елените[[Елени]]те и [[раци|раците]] били на разположение през цялата година. Жълъдите[[Жълъди]]те, различни семена и [[водорасли]] се съхранявали за зимата. Рано през пролетта ловяли риба и [[гъска|гъски]] в реките и блатата. През лятото хората напускали постоянните си села по брега и се отправяли към хълмовете да ловуват и да събират растителни храни. Морската храна също била важна част от диетата. Морските бозайнице не били ловувани и не служели за храна, но рибата и някои видове [[миди]] били от основно значение. Ловували различни [[птици]] за храна и заради перата им. Изисквало се сексуално въздържание няколко дни преди лов и риболов. Тези дености се преустановявали по време на месечния цикъл на жената и при раждането на дете.

Липсвала обща племенна организация. Голямото село имало [[вожд]] (хойпу), чиито пост не бил наследствен. Вождът се грижел за хората, съветвал ги и разговярял ежедневно с тях. Стария вожд и 4 възрастни жени обучавали новия вожд и когато наследника бил готов да поемевластта старият се оттеглял. Имало и две важни лидерки. Едната (хойпу куле йи – жена вожд) ръководела Танца на жълъдите и някои други танци. Втората жена (маиен) била истинска ключова фигура. Тя ръководила церемониалната къща на жените, ръководела строителството на нова такава, приготвяла храната за празниците и се грижела и за някои по-маловажни неща.

Имали 5 вида лечители, всеки от които разполагал със собствени методи и инструменти за лечение. Някои лекували с изсмукване на болестта, други с песни и танци.<ref name="Kelly"></ref>

Според предварителни оценки на населението преди идването на белите групата наброяваланаброява между 1 500 и 2 000 души в 44 малки селца. През 1848 г. останалиостават само 300. До 1880 г. едва 60, през 1888 г. само 6, през 1908 са били 11, а през 1920 едва 5. Към днешна дата и хората и културата им са изчезнали.<ref name="Kelly"></ref>

Първите европейци, които вероятно се срещат с Крайбрежните миуоки са [[Франсис Дрейк]] през 1579 г. и [[Себастиан Родригес Керменьо]] през 1595 г. Няма данни за други европейци да са посещавали района до края на 18 век. През 1811 г. и 1812 г. е била основана известната руска колония в близост до [[Форт Рос]] и [[Бодега]] е била използвана като нейно пристанище. През 1776 г. няколко десетилетия преди идването на руснаците испанците основават мисия в [[Сан Франциско]], която е използвана като изходна база за основаването на мисиите Сан Рафаел (1817) и Солано-Сонома (1823). Принудителната мисионизация водят до големи загуби сред населението и до значителни културни промени. Първите години на американското присъствие са фокусирани върху дърводобива и селското стопанство. Някои от малцината оцелели Крайбрежни миуоки по това време намират работа в дъскорезниците и на полето. <ref name="Kelly"></ref>