Оуайн Глиндур: Разлика между версии

{{без източници}}

| име = Оуайн Глиндур

| портрет = Owain Glyndŵr at Cardiff City Hall.jpg

| портрет-описание = Статуя на Оуайн Глиндур от Алфред Търнър в градската зала в Кардиф, Уелс

| описание = принц на Уелс

}}

 

'''Оуайн Глиндур''' ({{lang|cy|Owain Glyndŵr}}, или '''Owain Glyn Dŵr''', уелско произношение: [{{IPA|ˈoʊain ɡlɨ̞nˈduːr}})]) е [[уелс]]ки владетел и последния етнически [[уелсци|уелсец]], носил титлата [[принц на Уелс]]. Той надига продължителен бунт срещу английската власт в Уелс, който в крайна сметка е неуспешен.

Глиндур е пряк потомък на принцовете на [[Поуис]] по линия на баща си [[Грифид Фичан II]] и на принцовете на [[Дехейбарт]] по линия на майка си Елен ферч Томас ап Лиуелин. На 16 септември 1400 г. Оуайн и неговите поддръжници се вдигат на бунт против [[Хенри IV (Англия)|Хенри IV]]. Макар в началото да има успех, бунтът в крайна сметка е потушен. Глиндур е видян последно през 1412 г. и никога не бива заловен, нито подмамен от кралско опрощение, нито [[предателство|предаден]]. Последните му години остават [[мистерия]].

 

Глиндур остава важна фигура в културната история и на Уелс, и на [[Англия]]. Той е включен като див и екзотичен герой в [[Шекспир]]овата историческа [[пиеса]] [[Хенри IV, Част I]] (под името ''Оуен Глендоуър''). Според [[драматург]]ът той е владян от магия и емоция. От 2002 г. Глиндур е на 23^-то мяство в класацията [[Стоте най-велики британци]].

 

[[Категория:Уелсци|Глиндур]]

[[Категория:История на Уелс]]