Рение дьо Три: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS |
||
Ред 35:
'''Рение дьо Три''' ('''Rénier de Trith''') († след 1208) е френски кръстоносец, участник в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и [[херцог]] на [[херцогство Филипопол]] (1204 – 1205).
Рение дьо Три е [[барон]] на Три Сен Леже (Trith Saint Léger) в [[графство Ено]]. Той е син на Рение - сеньор на Три Сен Леже и кастелан на [[Валансиен]] в 1141 г.<ref>Иван Божилов, Приложение №: Списък на рицарите, в: ''Завладяването на Константинопол'' от Жофроа дьо Вилардуен, София, 1985 г. </ref> Гербът на Рение дьо Три се използва и до сега като герб на френската община Три Сен Легер. След 1194 г. фигурира в редица документи на младия граф [[Балдуин Фландърски|Бодуен ІХ]]. На 23 февруари 1200 г. заедно с други рицари от Фландрия приема кръста и става кръстоносец.<ref>Жофроа дьо Вилардуен: ''Завладяването на Константинопол'', §.8</ref> <ref>Робер дьо Клари, Завоюването на Константинопол, Пролог</ref> По време на престоя на кръстоносната войска на остров [[Корфу]], той е сред малцината привърженици на похода към [[Константинопол]] и участва в атаката на византийската столица.
След [[Превземане на Константинопол (1204)|превземането на Константинопол]] на 13 април [[1204]] г., през лятото на 1204 г. заедно с [[Жофроа дьо Вилардуен]] и [[Жерве дьо Шател]] е изпратен в [[Димотика]] при [[Бонифаций Монфератски]]. <ref>Жофроа дьо Вилардуен: ''Завладяването на Константинопол'', §.296</ref>. Наскоро след това през есента на 1204 г. при подялбата на земите на империята латинският император [[Балдуин Фландърски]] предоставя на Рение дьо Три във владение Филипопол (дн. [[Пловдив]]) и неговата околност и го провъзгласява за херцог на Филипопол. <ref>Писмо на латинския император Хенрих Фландърски до неговия брат Готфрид от септември 2006 г., в: "Латински извори за българската история", том ІV, БАН, София, 1988 г., с.14</ref> <ref>Жофроа дьо Вилардуен: ''Завладяването на Константинопол'', §.304</ref> Заедно със 120 рицари той завзема града през ноември 1204 г. и близките градове и крепости.<ref>Жофроа дьо Вилардуен: ''Завладяването на Константинопол'', §.345</ref> Рение дьо Три започва да възстановява и строи крепости и манастири в своите владения. През ранната пролет на 1205 г. около тридесет рицари от пловдивския гарнизон, сред които неговия зет и син - също Рение, напускат Пловдив, но са разбити от български отряд, а пленените рицари са обезглавени по заповед на цар Калоян. <ref>Жофроа дьо Вилардуен: ''Завладяването на Константинопол'', §.345</ref> Впоследствие друга част от гарнизона също напуска града за да вземе участие в [[Битка при Одрин (1205)|битката при Адрианопол]] на 14 април 1205 година.<ref> Жофроа дьо Вилардуен: ''Завладяването на Константинопол'', §.382</ref>
| |||