Александър I Български: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 87.116.72.242 (б.), към версия на 188.254.152.204
Етикет: Отмяна
Ред 23:
Роден е на [[5 април]] [[1857]] г. във [[Верона]], [[Кралство Ломбардия-Венеция]] (днешна [[Италия]]) като '''принц Александър Йозеф фон Батенберг''' ({{lang|de|Prinz Alexander Joseph von Battenberg}}). Втори син на германския принц [[Александър фон Хесен-Дармщад|Александър фон Хесен-Дармщат]] (1823 – 1888) от [[морганатичен брак|морганатичния му брак]] с полската графиня [[Юлия фон Хауке]] (1825 – 1895), руска придворна дама. Потомците им се наричат „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото цар [[Александър II (Русия)|Александър II]], женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.
 
Получава военно образование. Служи като [[младши лейтенант]] в [[драгун|Лейбдрагунски]] Хесенски [[полк]]. На 20-годишна възраст младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] да постъпи в Руската армия. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]] в състава на Лейбгвардейския [[Улан]]ски полк. Държи се достойно по време на похода на преднияПредния Руски отряд (командир, [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в [[Санкт Петербург]], отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната.
 
=== Княз на България (1879 – 1886 г.) ===
Александър Батенберг става първият български княз след [[Освобождение на България|Освобождението на България]], след като е избран от [[I Велико народно събрание|I ВеликотоВелико Народно събрание]] на [[17 април]] [[1879]] г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На [[26 юни]] същата година полага клетва в [[Търново]] и поема управлението. От [[13 юли]] [[1881]] до [[5 юли]] 1882 година България няма [[министър-председател]] и княз Александър I управлява при т. нар. „[[Режим на пълномощията]]“.
 
По време на неговото управление се прокламира и извоюва [[Съединение на България|Съединението]] на [[Източна Румелия]] с [[Княжество България]] през [[1885]] г.<ref>Пеев, Петко. „Нашите водачи – година III“, книга 10. София, Наши времена, 1946 г.</ref><ref>Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. „История на българската дипломация 1879 – 1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г.</ref>