Родом е от Бандърма и е митрополит на [[Патра]] от 28 февруари 1601 г. Отявлен противник на [[Кирил Лукарис]].
След като [[Кирил Лукарис]] сваля от престола [[Неофит II Константинополски]], Тимотей е начело на групата от четирима митрополити обявила се срещу "лутеранеца"обвинения в калвинизъм Кирил. Тимотей успява да неутрализира, макар и временно, влиянието на Лукарис и в продължение на близо 8 години оглавява Вселенската патриаршия при управлението на султаните [[Ахмед I]], [[Мустафа I]] и [[Осман II]]. След смъртта му, Кирил Лукарис с помощта на [[Кьосем Султан]] все пак успява трайно да обсебисе качи на вселенския патриаршески трон. Едва на [[Яшки събор|Яшкия събор]], последвалата управлението на Тимотей църковна православна политика е отречена. Още с възкачването си на вселенския патриаршески трон, Тимотей успява да издейства султанска заповед за арест на Лукарис, но последнияпоследният напуска [[Света гора]], отплавайки за [[Александрия]].<ref>C. Emerau. (1926). „Lucar Cyrille“. Dictionnaire de Theologie Catholique 9. Paris: Letouzey et Ané.</ref> Въпреки че, не е подкрепял [[бресткаБрестка уния|бресткатаБрестката уния]], църковната му политика се споделя от Рим и йезуитите, тъй като насочена срещу тази на Лукарис за сближение с [[лутеранство]]то и [[калвинизъм|калвинизма]].<ref>[http://www.ec-patr.org/list/index.php?lang=gr&id=203 Τιμόθεος Β´]</ref>
Непосредствено след смъртта му е възстановена старата [[Българска кустодия]] и започва активната фаза на т.нар. и позната в българската историография - [[католическа пропаганда в българските земи през XVII век]].
