Уикипедия

Щокавско наречие: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Nk премести страница „Щокавски говор“ като „Щокавско наречие“
добавки
Ред 1:
{{Език
{{друго значение|щокавицата|шльокавицата|шльокавица}}
| родно име = štokavski
[[Картинка:Serbo croatian dialects historical distribution.png|thumb|300px|Карта на наречията в бивша [[Югославия]] (без кайкавското и чакавското и тези в [[Северна Македония|Македония]] и [[Словения]]) 1]]
| страна = {{флагче с име|Сърбия}}<br>{{флагче с име|Хърватия}}<br>{{флагче с име|Босна и Херцеговина}}<br>{{флагче с име|Черна гора}}<br>{{флагче с име|Косово}}
[[Картинка:Shtokavian subdialects1988.png|thumb|300px|Карта на наречията в бивша [[Югославия]] (без кайкавското и чакавското и тези в [[Северна Македония|Македония]] и [[Словения]]) 2]]
| сем1 = Индоевропейски
'''Щокавски говор''', по-точно '''щокавски говори''' или '''щокавица''' (наричан/и [[диалект]]/и), са разговорни [[наречие|наречия]] на т.нар. [[сърбохърватски език]] на [[територия]]та на [[Сърбия]], [[Черна гора]], [[Босна и Херцеговина]] и [[Хърватия]]. Понятието се употребява в различие от другите [[хърватски]] диалектни говори – [[кайкавски диалект|кайкавски]] и [[чакавски диалект|чакавски]].
| сем2 = Славянски
| сем3 = Южнославянски
| сем4 = Западни южнославянски
| сем5 = Сърбохърватски
| сем6 = Щокавски
| карта = [[Файл:Shtokavian subdialects1988.png|220п]]
}}
 
'''Щокавското наречие''' ({{lang|sh|štokavsko narječje}}) е [[Диалект|диалектна група]] в [[сърбохърватски език|сърбохърватския език]], обхващаща повечето негови диалекти.
 
То е една от трите основни диалектни групи в сърбохърватския – наред с [[Чакавско наречие|чакавската]] и [[Кайкавско наречие|кайкавската]], – които имат ограничена взаимна разбираемост и понякога са определяни като три самостоятелни езика. Трите форми дължат наименованията си на произношението на думата „какво“ (съответно като „що“, „ча“ и „кай“), но се различават и по много други характеристики.<ref name="алекзандър">{{cite | фамилия-част = Алекзандър | име-част = Ронел | автор-част-препратка = Ронел Алекзандър | заглавие-част = Език и идентичност: съдбата на сърбохърватския език | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Чавдар Маринов (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2013 | isbn = 978-954-535-793-0 | страница = 350 – 352}}</ref>
 
Щокавските диалекти са основа за всички съвременни книжовни норми на сърбохърватския – [[Сръбски език|сръбска]], [[Хърватски език|хърватска]], [[Босненски език|босненска]] и [[Черногорски език|черногорска]].
 
== Понятие ==
{{факт|[[Термин]]ологичното понятие за щокавски диалект възниква след образуването на ''Кралството на сърби, хървати и словенци'', съответно [[Югославия]]. Сред подръжниците за създаването на общ '''[[сърбохърватски]]''', даже '''сърбохърватскословенски език''', е дори [[Иво Андрич]]. Ентусиазмът е голям, но реалностите други. Под въздействие на [[великосръбска доктрина|великосръбската доктрина]] се пристъпва към кодифицирането ([[стандарт]]изирането) на новия език. За целта [[фразеология|фразеологично]] различните кайкавски и чакавски хърватски говори са обособени в отделни „диалекти“, а всички останали говори са вкарани в графата ''щокавски'', под което се разбира, че те употребяват, като общо правило, въпросителното местоимение ''що'' ([[български език|българско книжовно]]: ''какво'') в разговорната реч.|2020|1|19}}
 
{{факт|При кодифицирането на новия език не са взети предвид редица [[История|исторически]], [[Етнография|етнографски]], [[Култура|културни]] и [[Религия|религиозни]] дадености в различията между отделните [[южни славяни|южнославянски]] [[народ]]и населяващи територията на бивша Югославия. В резултат на [[Език (езикознание)|езиковия]] експеримент се получава една мешавица ''([[сръбски|ср]]. мешавина)'', чието разговорно и [[жаргон]]но название добива на български името [[шльокавица]] (използвано въобще в пейоративен смисъл, като обозначение на език за комуникация /включително в [[интернет]]/). Това е така, най-вече поради обстоятелството, че [[сърби]]те от старото [[Княжество Сърбия|княжство]] и [[Кралство Сърбия|кралство]], както и [[черногорци]]те използват [[кирилица]]та за [[азбука]], а сърбите от [[Войводина]], [[бошняци]]те (включително в [[Санджак (област)|Санджак]]), [[хървати]]те и [[словенци]]те  – [[латиница]]та, и тази даденост не е възможно да се измени, още повече лесно и бързо. При въвеждането на езика, подобно и на [[нация]]та [[югославяни]], не са отчетени редица съществени определящи фактори, най-важните от които са:
* липса на обща [[история]] и чувство за принадлежност към един сърбохърватски (сърбохърватскословенски) народ;
* премахване на [[Български език|български]]те говори на територията на бивша Югославия, включително във [[Вардарска Македония]], чрез обявяването им за сръбски;
* различното културно-религиозно развитие и ниво на народите /сърбите, черногорците и българите са [[православие|православни]], бошняците  – [[мюсюлмани]], а хърватите и словенците  – [[католицизъм|католици]]/;|2020|1|19}}
 
== Вижте също ==
* [[Сърбохърватски език]]
* [[Кайкавски диалект]]
* [[Чакавски диалект]]
* [[Българска диалектология]]
 
== Бележки ==
== Външни препратки ==
<references/>
* [http://ostava.012webpages.com/Slika%20dijalekata%20po%20D.%20Brozovicu.htm Граници и обхват на щокавските говорни диалекти според Далибор Брозович]
* [http://www.srpskidespot.org.rs/Mape/DijalektiStokavskogNarecja.htm Граници и обхват на щокавските говорни диалекти според Павле Ивич]
 
{{нормативен контрол}}
{{Превод от|en|Shtokavian dialect|300665234}}
 
[[Категория:Сърбохърватски диалекти]]
[[Категория:Езици в Сърбия]]
[[Категория:Хърватски език]]
[[Категория:Езици в Босна и Херцеговина]]
[[Категория:Езици в Черна гора]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Щокавско_наречие“.