Борис Бумбаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност|политик
{{Биография инфо
| име = Борис Бумбаров
| портрет =
| описание = български политик
| роден-място = [[Извор (Област Перник)|Извор]], [[България]]
| починал-място = [[Вършец]], [[България]]
| още = {{Депутат-България|6в=1}}
{{Депутат-България|6в=1}}
}}
 
'''Борис Костадинов Бумбаров''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС), [[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството]] през 1944- – 1945 година.
 
== Биография ==
Борис Бумбаров е роден на [[10 април]] (29 март стар стил) [[1896]] година в село [[Извор (Област Перник)|Извор]], Радомирско. През 1914 година завършва гимназия в [[Кюстендил]], след което е учител в село [[Кошарите]] (1915- – 1916) и телеграфист в [[София]] (1916- – 1919).<ref name="ташев">{{ташев|68- – 69}}</ref>
 
През 1920 година Бумбаров става е член на БЗНС и личен секретар на председателя на Народното събрание [[Александър Ботев]]. След това е секретар на [[Министерство на железниците, пощите и телеграфите|Министерството на железниците, пощите и телеграфите]] и административен директор на „[[Мини Перник]]“.<ref name="ташев"/>
 
След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] през 1923 година Борис Бумбаров е арестуван за няколко месеца, а след освобождаването си емигрира в [[Югославия]].<ref name="ташев"/> Оттам продължава да поддържа редовни контакти с България и през 1926 година е осъден задочно на [[Смъртно наказание|смърт]], както и на 15 години затвор за пренасяне на оръжия и преминаване на границата нелегално.<ref name="ташев"/> По-късно се установява във [[Виена]].<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900- – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 727. ISBN 954321056X</ref>
 
През февруари 1933 година Бумбаров решава да се възползва от амнистията за политическите емигранти, но е арестуван на границата и остава в затвора до юни. През следващите години е сред активните участници в [[БЗНС „Пладне“]] и последователно е интерниран в [[Ардино]] (1939), лагера [[Гонда вода]] (1941- – 1942) и [[Крумовград]] (1942), а през 1943 година е осъден на затвор за политическата си дейност.<ref name="ташев"/>
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година Борис Бумбаров става министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството във второто правителство на [[Кимон Георгиев]].<ref name="ташев"/> През лятото 1945 година напуска правителството и [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]], заедно с кръга земеделски деятели около [[Никола Петков]] и става един от основателите на опозиционния [[Български земеделски народен съюз - Никола Петков|Българския земеделски народен съюз – Никола Петков]].<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 230, ISBN 954-528-790-X</ref> През 1946 година е избран за народен представител.<ref name="ташев"/>
Line 30 ⟶ 29:
 
{{пост списък|Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството на България|23}}
{{нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Бумбаров, Борис}}
[[Категория:Репресирани от комунистическия режим в България]]