Родопи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.169.218.32 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
м дребни |
||
Ред 60:
|}
[[Файл:Северни склонове на Родопите, в местността Добра вода.jpg|мини|270px|Северни склонове на Родопите в местността Добра вода]]
[[Файл:Snejanka Cave 1.JPG|мини|270px|Пещерата [[Снежанка (пещера)|Снежанка]] край град [[Пещера (град)|Пещера]]]]
[[Файл:Wonderful Bridges1.jpg|мини|270px|[[Чудните мостове]]]]
Ред 69:
! Връх !! Височина, [[метър|m]] !! Рид (дял)
|-
| [[Голям Перелик]] || align="right" | 2190,2 ||
|-
| [[Голяма Сюткя]] || align="right" | 2185,8 || [[Баташка планина]]
Ред 204:
==== Източни Родопи ====
{{основна|Източни Родопи}}
Източните Родопи обхващат територия от 6005,4 km
През Източните
Основните морфографски единици Източните Родопи са следните:
Ред 229:
=== Геоложки строеж, геоморфоложки особености, полезни изкопаеми ===
Родопите са изградени от метаморфни скали – [[гнайс]]и, [[шисти]], [[мрамор]]и, [[амфиболит]]и, и други, всред които са вместени серпентинити, [[гранит]]и и други интрузиви. В Източните Родопи са установени и слабо метаморфозирани [[мезозой]]ски скали ([[шисти]], кварцити, диабази). Над метаморфитите заляга мощна покривка от
Оформянето на съвременния облик на Родопите се извършва през късния [[терциер]]. През [[миоцен]]а, [[плиоцен]]а и [[кватернер]]а планината е била подложена на циклична денудация, в резултат на което са образувани четири главни денудационни нива – заравнени повърхнини (четири в Западните Родопи и три в Източните). Най-старото и най-високото денудационно ниво –
През кватернера речната мрежа се всича ритмично, поради което в долините на главните реки се образува серия от речни тераси – от 5 до 7 в Западните Родопи и 6 – 7 в Източните.
Ред 244:
Родопите са планина с гъста и сложна речна мрежа. Планината изцяло попада към Беломорския водосборен басейн, като реките извиращи и течащи през нея се оттичат към две главни реки ([[Марица]] и [[Места]]) или директно се вливат в [[Егейско море]]. В близо 80% от територията на планината, с изключение на югозападните и южните ѝ части оттокът е насочен към река [[Марица]] чрез нейните десни притоци [[Чепинска река]], [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]], [[Въча]], [[Първенецка река]], [[Черкезица]], [[Мечка (река)|Мечка]], [[Каялийка]], [[Банска река]], [[Харманлийска река]], [[Бисерска река]], [[Арда]], [[Луда река]] и други по-малки. Югозападните части на планината принадлежат към водосборния басейн на река [[Места]] и нейните леви притоци – [[Златарица (река)|Златарица]], [[Канина]], [[Бистрица (Чечка)|Чечка Бистрица]], [[Доспат (река)|Доспат]], Дяволска река и други. В най-южните части на Родопите (на територията на Гърция) реките директно се вливат в [[Егейско море]] – [[Ксантийска река]], Сушица, Аксу, Търнава и други.
Във високия пояс на Западните Родопи голямото количество на валежите, проявата на продължително снежно задържане, незначителното изпарение, големият наклон на релефа и преобладаващата водонепропусклива геоложка основа са предпоставка за голямата стойност на отточния модул (над 25 l/s/km<sup>2</sup>). В пределите на средния височинен пояс на областта поради по-малкото количество на валежите и по-силното изпарение модулът на оттока намалява на 10 – 15 l/s/km<sup>2</sup>. В ниския пояс и в подножието на планинските склонове, на допира с [[Горнотракийската низина]] неговата стойност е най-малка (2 – 3 l/s/km
В Източните Родопи реките са с преобладаващо дъждовно-снежно подхранване и с ярко изразен зимен максимум на оттока. Поради значително по-ниската надморска височина, много по-силното средиземноморско влияние, изложението на склоновете и в тази връзка различно изпарение и различната водопропускливост на геоложката основа модулът на оттока на реките в Източните Родопи се колебае в доста широки граници, които варират от 5 до 25 l/s/km
Повечето от реките в Родопите протичат в дълбоки проломни долини, което е предпоставка за изграждане на хидротехнически съоръжения и оползотворяването на техните големи водноенергийни ресурси. В планината са изградени едни от най-големите български и гръцки язовири: [[Доспат (язовир)|Доспат]], [[Широка поляна (язовир)|Широка поляна]], [[Батак (язовир)|Батак]], [[Голям Беглик]], [[Въча (язовир)|Въча]], [[Кричим (язовир)|Кричим]], [[Цанков камък]], [[Кърджали (язовир)|Кърджали]], [[Студен кладенец]], [[Ивайловград (язовир)|Ивайловград]], [[Тисаврос]], [[Платановриси]] и много други по-малки.
|