Родопи: Разлика между версии

[[Файл:Snejanka Cave 1.JPG|мини|270px|Пещерата [[Снежанка (пещера)|Снежанка]] край град [[Пещера (град)|Пещера]]]]

| [[Голям Перелик]] || align="right" | 2190,2 || [[Переликско-Преспански дял]], [[Мурсалица]]

Източните Родопи обхващат територия от 6005,4 km²² (или 40,75%) и по-ниската част на Родопите. Средната им надморска височина е едва 329 m, т.е. повече от три пъти са по-ниски от Западните Родопи. Близо 3/4 от площта им (71,5%) се заемат от земи с надморска височина между 200 и 600 m. За разлика от Западните Родопи източните Родопи са по-ниски, с нископланински и хълмист облик. Въпреки че запазват масивния си планински характер, те са разчленени от широки долини, в които се редуват проломни стеснения. Билните части на планината са по-слабо разкъсани и имат заравнен облик. В орографския им план се очертават три централни планински рида: на запад между долините на реките [[Арда]] и [[Върбица (река)|Върбица]] мощният [[Жълти дял]]; на север от долината на [[Арда]] се редуват ниски, заоблени и предимно продълговати ридове – [[Драгойна]], [[Мечковец]], [[Чуката (рид)|Чуката]], [[Гората]], [[Градище (възвишение)|Градище]] и [[Хухла (рид)|Хухла]] и ниската [[Хасковска хълмиста област]]. В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове [[Мъгленик]] и [[Гюмюрджински снежник]], където се намира връх [[Вейката]] (1463 m), който е най-южната българска точка и най-високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата (1482 m) в [[Гърция]]. От рида [[Мъгленик]] на север към долината на [[Арда]] се отклоняват мощният [[Стръмни рид]] и [[Черна планина]] и по ниските [[Ирантепе]] и [[Сърта (рид)|Сърта]]. В тази част по-големите котловини са [[Вълчеполска котловина|Вълчеполската]] и [[Джебелска котловина|Джебелската котловина]].

През Източните родопиРодопи от запад на изток протича река [[Арда]], а нейните главни притоци тук са: [[Перперек (река)|Перперек]], [[Върбица (река)|Върбица]], [[Крумовица]] и [[Бяла река (приток на Луда река)|Бяла река]]. В миналото Източните Родопи са били заети от воден басейн с активен подводен [[вулканизъм]], затова освен [[седиментни скали]] тук са се образували и [[Вулканични скали|вулканични]] – [[андезит]]и, [[риолит]]и, [[Вулканичен туф|туфи]] и др. Вследствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

Родопите са изградени от метаморфни скали – [[гнайс]]и, [[шисти]], [[мрамор]]и, [[амфиболит]]и, и други, всред които са вместени серпентинити, [[гранит]]и и други интрузиви. В Източните Родопи са установени и слабо метаморфозирани [[мезозой]]ски скали ([[шисти]], кварцити, диабази). Над метаморфитите заляга мощна покривка от младопалеогенскимладо[[палеоген]]ски седиментни и вулкански скали – пясъчници, мергели, конгломерати, варовици, андезити, латити, риолити, туфи, туфити и др. По периферията на планината са отложени [[плиоцен]]ски езерни утайки.

Оформянето на съвременния облик на Родопите се извършва през късния [[терциер]]. През [[миоцен]]а, [[плиоцен]]а и [[кватернер]]а планината е била подложена на циклична денудация, в резултат на което са образувани четири главни денудационни нива – заравнени повърхнини (четири в Западните Родопи и три в Източните). Най-старото и най-високото денудационно ниво – старомиоценскотостаро[[миоцен]]ското е представено само в Западните Родопи и заема обширните билни заравнености между 1800 и 2000 m, над което се издигат уединените твърдици на най-високите родопски върхове. Второто по височина и възраст денудационно ниво – младомиоценското се наблюдава и в двете части на планината, като в Западните Родопи то е разположено на височина 1300 – 1600 m, а в Източните Родопи то е най-високото на 1000 – 1100 m и заема билните части на [[Гюмюрджински снежник]] и [[Мъгленик]]. Третото по височина и възраст ниво е староплиоценското (понтийско). То също се наблюдава и в двете части на Родопите, като на запад е на височина 1000 – 1200 m и заема билните части на по-ниските ридове, а в Източните Родопи се намира на 550 – 800 m и обхваща горнищата на ридовете [[Жълти дял]], [[Стръмни рид]], [[Ирантепе]] и [[Сърта (рид)|Сърта]] и билата на най-ниските ридове [[Чуката (рид)|Чуката]] и [[Гората]]. Последното най-ниско и най-младо денудационно ниво е младоплиоценското (левантийско), което в Западните Родопи е на височина 700 – 900 m и представлява типично планинско склоново стъпало като обхваща предимно северните склонове на родопите обърнати към [[Горнотракийската низина]]. В Източните родопи това ниво е разположено на 350 – 550 m и обхваща ниските части и подножията на повечето от ридовете в източната част.

Във високия пояс на Западните Родопи голямото количество на валежите, проявата на продължително снежно задържане, незначителното изпарение, големият наклон на релефа и преобладаващата водонепропусклива геоложка основа са предпоставка за голямата стойност на отточния модул (над 25 l/s/km²). В пределите на средния височинен пояс на областта поради по-малкото количество на валежите и по-силното изпарение модулът на оттока намалява на 10 – 15 l/s/km². В ниския пояс и в подножието на планинските склонове, на допира с [[Горнотракийската низина]] неговата стойност е най-малка (2 – 3 l/s/km²²) поради малкото валежно количество, значителното изпарение, малкият наклон на релефа и водопропускливата геоложка основа.

В Източните Родопи реките са с преобладаващо дъждовно-снежно подхранване и с ярко изразен зимен максимум на оттока. Поради значително по-ниската надморска височина, много по-силното средиземноморско влияние, изложението на склоновете и в тази връзка различно изпарение и различната водопропускливост на геоложката основа модулът на оттока на реките в Източните Родопи се колебае в доста широки граници, които варират от 5 до 25 l/s/km²².