Уикипедия

Степан Рикачов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м нов източник
Редакция без резюме
Ред 9:
}}
 
'''Степан Василиевич Рикачов''' ({{lang|ru| Степан Васильевич Рыкачёв }}) е руски офицер, [[генерал-лейтенант]],. участникУчастник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]].
 
== Биография ==
Степан Рикачов е роден на 18 юни 1829 г. в семейство на потомствен дворянин. Началното си образование получава в различни граждански учебни заведения. По0късно се ориентира към военното поприще. Постъпва на 1 януари 1848 г. като [[юнкер]] в армейската пехота 68-ми Бородински пехотен полк. Произведен е в офицерскипърво чинофицерско [[прапоршчик]]звание прапорщик на 29 май 1850 г. ис еназначение преведен в Астрахански карабинерен, а в последствие наречен 12-ти Астрахански гренадирски Астрахански на Негово Величество полк. Участва в Кримската война. За заслуги на 21 ноември 1854 г. е произведен в чин [[подпоручик]], а на 25 май 1855 г. – [[поручик]]. На 6 декември същата година е преведен в лейб-гвардейски Финландски полк. През 1863 – 1864 г. участва в потушаването на [[Полско въстание (1863 – 1864)|Полското въстание]]. През 1864 г., след края на Полската кампания, е преведен в 1-ви Павловски кадетски корпус, като за отлична служба на 30 август същата година е произведен в чин щабс-капитан и командир на 4-та рота. През 1865 г. получава първата си награда – орден Света Анна 3-та степен. Произведен е в [[капитан]] на 28 март 1871 г. и [[полковник]] на 18 март 1872 г. Назначен е за командир на училищен батальон.
 
Участва в [[Кримска война|Кримската война (1853 – 1856)]]. За отличие на 21 ноември 1854 г. е повишен във военно звание подпоручик, а на 25 май 1855 г. в поручик. На 6 декември същата година е преведен в лейб-гвардейския Финландски полк.
== Участие във войната ==
При започването на Руско-турската война 1877 – 1878 г., полковник Рикачов не участва в началото на бойните действия. Командирован е на 18 юли 1877 г. в състава на 18-ти Вологодски полк. След тежката контузия на полковник Николай Всеволодович Салавьов, на 26 юли 1877 г. е назначен за командир на полка. Отличава се с него на 30 август в [[Трета атака на Плевен]], когато е контузен. На 20 декември е произведен в чин [[генерал-майор]]. От края на 1877 до началото на 1878 г. изпълнява за кратко задълженията на командир на 1-ва бригада от 5-та пехотна дивизия.▼
 
Участва в потушаването на [[Полско въстание (1863 – 1864)|Полското въстание]]. През 1864 г. е преведен в 1-ви Павловски кадетски корпус, като за отличие на 30 август същата година е повишен във военно звание щабскапитан с назначение за командир на 4-та рота. През 1865 г. получава първата си награда – орден „Света Анна“ III степен. Повишен е във военно звание капитан на 28 март 1871 г. и полковник на 18 март 1872 г. Назначен е за командир на учебен батальон
== След войната ==
На 19 февруари 1881 г. Рикачов е прехвърлен за командир на лейб-гвардейски Волински полк, а от 22 септември 1886 г. изпълнява длъжността на началник на 1-во Павловско военно училище. На 30 август 1887 г. достига чин [[генерал-лейтенант]]. От 4 март 1890 г. е изпратен за командир на 27-ма пехотна дивизия, а от 7 март 1891 г. оглавява 2-ра гвардейска пехотна дивизия. На 21 февруари 1895 г. е отчислен от заеманата длъжност и е назначен като член на Александровския комитет за ранените.<ref>[https://dlib.rsl.ru/viewer/01003643683#?page=640 Исторический очерк Павловскаго военнаго училища, Павловскаго кадетскаго корпуса и Императорскаго Военно-сиротскаго дома, 1798 – 1898 гг.]</ref>▼
 
▲ПриУчастник започванетов на[[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877  – 1878 г., полковник Рикачов не участва в началото на бойните действия)]]. Командирован е на 18 юли 1877 г. в състава на 18-ти Вологодски пехотен полк. След тежката контузия на полковник Николай Всеволодович Салавьов, на 26 юли 1877 г. е назначен за командир на полка. Отличава се с него на 30 август в [[Трета атака на Плевен]], когато е контузен. На 20 декември е произведенповишен ввъв чинвоенно звание [[генерал-майор]]. От края на 1877 до началото на 1878 г. изпълнява за кратко задълженията на командир на 1-ва бригада от 5-та пехотна дивизия.
Степан Рикачов умира на 2 ноември 1899 г. в [[Санкт Петербург]]. Погребан е в гробището на Новодевическия манастир в града.▼
 
▲НаСлед войната от 19 февруари 1881 г. Рикачов е прехвърлен за командир на лейб-гвардейски Волински полк, а от 22 септември 1886 г. изпълнява длъжността на началник на 1-во Павловско военно училище. На 30 август 1887 г. достигае повишен във военно чинзвание [[генерал-лейтенант]]. От 4 март 1890 г. е изпратен за командир на 27-ма пехотна дивизия, а от 7 март 1891 г. оглавявана 2-ра гвардейскаГвардейска пехотна дивизия. На 21 февруари 1895 г. е отчислен от заеманата длъжност и е назначен като член на Александровския комитет за ранените.<ref>[https://dlib.rsl.ru/viewer/01003643683#?page=640 Исторический очерк Павловскаго военнаго училища, Павловскаго кадетскаго корпуса и Императорскаго Военно-сиротскаго дома, 1798 – 1898 гг.]</ref>
 
▲Степан Рикачов умира на 2 ноември 1899 г. в [[Санкт Петербург]]. Погребан е в гробището на Новодевическия манастир в града.
 
== Военни звания ==
Line 51 ⟶ 53:
 
== Семейство ==
* баща - Василий Иванович Рикачов
* майка - Авдотия Ивановна Рикачова
* сестра - Анна Василиевна Лермонтова
* брат - Василий Василиевич Рикачов
* брат - Иван Василиевич Рикачов
* съпруга - Мария Рикачова
* син - Николай Рикачов
* син - Матвей Рикачов <ref>[https://www.geni.com/search?search_type=people&names=Степан+Васильевич+Рыкачёв www.geni.com/]</ref>
== Източници ==▼
 
== Бележки ==
<references />
* Волков С. В., Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. Том II. Л—Я. М., 2009.▼
 
* Петров А. Н., Исторический очерк Павловского военного училища, Павловского кадетского корпуса и Императорского военно-сиротского дома. 1798 – 1898 гг. СПб., 1898, Сс. 628 – 632.▼
▲== Източници ==
▲* Волков С. В., Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. Том II. Л—Я. М., 2009
▲* Петров А. Н., Исторический очерк Павловского военного училища, Павловского кадетского корпуса и Императорского военно-сиротского дома. 1798 – 1898 гг. СПб., 1898, С.628 – 632
* Список генералам по старшинству. Составлен по 1 сентября 1899 года. СПб., 1899, с. 156
* Старчевский, А. А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых. С.-Петербург : Тип. Б. Г. Янпольского, 1878, Сс .339.
* Альманах современных русских государственных деятелей, изд. Германа Александровича Гольдберга. - Санкт-Петербург, 1897 г., стрс. 1047.
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Степан_Рикачов“.