Генерал Тодоров (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
|||
Ред 23:
В землището на селото се намира средновековната [[скална църква]] „[[Свети Пантелеймон (Генерал Тодоров)|Свети Пантелеймон]]“, която в античността е била светилище на [[Асклепий]]. Вероятно тук през средновековието е имало значително отшелническо братство. За това свидетелстват следите от много разрушени и няколко оцелели скални килии. Според народни предания, с района на селото е свързан най-ранният период от отшелничеството на [[Иван Рилски|Свети Иван Рилски]].<ref>Цветков, Борис. "Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX – XVIII век", София, 2002, стр. 82-83.</ref>
През 1519 година Припечене е оризарско село, султански [[хас]] в [[Кюстендилски санджак]] с приход от 10 400 [[акче]]та. Населявано е от 6 [[
През XIX век Припечене е малко селище със смесено население, числящо се към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза|кааза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Препечина'' (Prépétchina) е посочено като село с 29 домакинства и 30 жители [[мюсюлмани]] и 60 [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 – 141.</ref>
[[Георги Стрезов]] към 1891 пише за селото:
| |||