Долене: Разлика между версии

Село Долене има древна история. В околностите на селото има останки от антични и средновековни поселения. Село Долене се споменава в османски данъчни регистри от 1570 и 1665 година. Според първият регистър в селото живеят 2 [[мюсюлманиислям|мюсюлмански]] и 12 [[християнихристиянство|християнски]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.555-556</ref> През периода XVI – XIX век в землището на селото се провежда прочутият [[Долянски панаир]] – един от най-големите панаири в европейските предели на [[Османската империя]].<ref>Петър Петров. „Долянският панаир“, списание „Македонски преглед“, 1994, кн. 4, стр.59-82</ref> За панаира, който се е провеждал ежегодно в продължение на 40 дни, подробни сведения дава пътешественикът [[Евлия Челеби]], посетил го през 1670 година. Той пише следното: {{цитат|Веднъж в годината в сезона на черешите на това пространство се събират хиляди хора от [[Румелия (област)|Румелия]], [[Арабски полуостров|арабските страни]], [[Персия]], [[Индия]], [[Самарканд]], [[Балх]], [[Бухара]], [[Египет]], [[Сирия]], [[Ирак]] и от всички кътове на [[Европа]], с една дума, всички търговци от седемте климата по суша и по море се стичат със своите различни и многобройни стоки на този панаир.<ref>[http://www.promacedonia.org/ech/ech_6.htm#c20 Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.277-280]</ref>}}

През 1873 година в селото се изгражда черквата „[[Успение Богородично (Долене)|Успение Богородично]]“ – паметник на културата с местно значение. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долене (Dolené) е посочено като чисто българско село с 90 домакинства с 325 жители [[българи]]. <ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149. </ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в селото живеят 600 българи -християни.<ref>{{МЕС|187}}</ref>.