Кромидово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 12:
== История ==
Селото се споменава за първи път в [[Османска империя|османски]] данъчен регистър от края на XV век под името ''Кромид'' с 40 [[
Църквата „[[Свети Георги (Кромидово)|Свети Георги]]“ е построена в 1860 година.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=475|url= |accessdate=}}</ref>
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Кромидово'' (Kromidovo) е посочено като село с 27 домакинства и 25 жители [[мюсюлмани]] и 50 [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 – 141.</ref>
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Ред 22:
{{цитат|Кромидово, на север от [[Валовища|Демир Хисар]] 7 часа. Разположено при двата бряга на [[Мелнишка река|Мелничката река]]. Почвата твърде плодородна. Има и много градини със зеленчук, който се разпродава в Мелник. Гръцка църква. 20 къщи турски, 30 български.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.]</ref>}}
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на Кромидово (''Kromidovo'') се състои от 112
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Кромидово е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 855.</ref> През 1913 година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.]</ref>
|