Кулата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
картинка
мРедакция без резюме
Ред 13:
 
== География ==
Селото се намира в [[Санданско-Петричка котловина|Санданско-Петричката котловина]] на левия бряг на река [[Струма]] и е най-близкото населено място разположено до точката на пресичане на границата между [[България]] и [[Гърция]] от пътя [[София]] - [[Солун]] ([[Европейски път E79]]), както и крайна точка на [[Републикански път I-1]] и автомагистрала „[[Струма (магистрала)|Струма]]“. Поради това в него е разположена Митница Кулата (Териториално митническо управление) - митническо учреждение от 3-то ниво, на чието подчинение са също така митнически пункт [[ГКПП Златарево-Ново село|Златарево]] и митническо бюро [[Петрич]]. Там се намира и [[ГКПП Кулата-Промахон]].
 
== История ==
Ред 28:
{{цитат|Кула, чифлик в [[Рупелски пролом|Рупелския проход]] на рид. Нивите му са до [[Бистрица (Пиринска)|Бистрица]]; има и много [[оризище|оризници]]. До Кула Бистрица се влива в Струма; през това село минува и пътят за [[Благоевград|Джумая]], [[Мелник]]. Околното поле е плодовито във всичко, понеже земята кисне тъй да се каже във водата. 20 къщи български.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.]</ref>}}
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Кула'' брои 110 жители, всички българи [[християнство|-християни]].<ref>{{МЕС|185}}</ref>
 
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година селото вече се числи към [[Мелник|Мелнишка]] кааза. Християнското население на Кулата (''Koulata'') се състои от 96 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.</ref>