Рупите: Разлика между версии

Селището се споменава в [[Османска империя|османски]] данъчни регистри от XV век, 1570 и 1664 – 1665 година.<ref>{{ЕПК|2|216}}</ref> През 1570 година ''Сирбан'' се числи юридически към махалите на град [[Петрич]]. Според документа в него живеят 28 [[християнихристиянство|християнски]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 597 – 598</ref>

През XIX век селото е чисто българско, числящо се към [[Петрич]]ка [[каза]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Ширбан'' ''(Chirban)'' е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148 – 149</ref>. През 1889 – 1892 година на мястото на по-стара църква е построена църквата „[[Успение Богородично (Рупите)|Успение Богородично]]“, чийто иконостас е дело на резбаря [[Йосиф Йосифов (резбар)|Йосиф Йосифов]] от село [[Каракьой]], [[Неврокоп (дем)|Неврокопско]]ско.<ref>{{ЕПК|1|406}}</ref> Църквата е изписана от [[Милош Яковлев]], най-верояно починал, докато работи по стенописите, тъй като църквата остава изписана частично.<ref>[http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/032%20-%2024%20Spisanie%202010%20Vlado%20Sofija%2001%20ok.pdf Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052 – 05(497.7)]</ref>.

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година ''Ширбаново'' е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Кънчов, В. Македония. „Етнография и статистика“. София, 1900, с. 187.]</ref>.

С писмо от 21 февруари 1904 година селският кмет (мухтар) и старейшините на селото се оплакват на руския императорски цивилен агент в [[Солун]] – [[Николай Демерик]] от своеволията на местните турски [[чифлик]]чиии и го молят да им съдейства за премахването на съществуващите беззакония.<ref>Щерионов, Щ. Джонев Ан. „Документи за положението на българите в Македония (началото на ХХ в.)“ Кюстендил, 2001, стр. 26 – 28</ref>.

Съгласно статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година населението на селото се състои от 304 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. „La Macedoine et sa Population Chretienne“. Paris, 1905, р.186 – 187</ref>.

При избухването на [[Балканската война]] през 1912 година 2 души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889</ref>.

По време на [[Междусъюзническата война]] през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298]</ref>.