Баня (област Благоевград): Разлика между версии

Основната част от населението е [[Християнство|християнско]]. Източно-православните българи имат изградени две църкви: „Свети Георги“ и „Успение на Пресвета Богородица“. Църквата „[[Свети Георги (Баня, Разложко)|Свети Георги]]“ е трикорабна псевдобазилика с камбанария и построен по-късно притвор. Построена е благодарение на връзките в Неврокоп на Стойко Бояджиев, родоначалник на рода [[Венедикови]] от Баня. Надпис в селската черква гласи, че е построена в 1835 година от „чорбаджи [[Стойко Бояджиев]], [[Иван Асянчин]] и християните в село Баня“.<ref>Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко, БАН, 1979, стр. 23</ref> Една малка част от християнското население изповядва протестантството, като за целта имат изградена [[Конгрешанство|конгрешанска]] църква, част от [[Съюз на евангелските съборни църкви|Съюза на евангелските съборни църкви]].<ref>[http://www.sesc-bg.org/curkvi/banq www.sesc-bg.org]</ref> В селото живеят и [[помаци]].

В XIX век Баня е смесено християнско и мюсюлманско село в [[Гоце Делчев (град)|Неврокопска]] кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Баня'' (''Bania'') е посочено като село с 362 домакинства, 760 жители [[българи]]-[[християни]] и 270 жители [[помаци]].<ref>{{cite book