Горно Драглище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 22:
Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на Горно Драглище е от 1576 г. Това е турски данъчен регистър на джелепкешаните в [[Община Разлог|Разложка околия]]. Въпросният документ дава възможност да се направят няколко извода отнасящи се за Горно Драглище. Първият е, че тогава селото е носело името ''Богато Драглище'', което показва, че е било състоятелно селище. Вторият извод отнасящ се за Горно Драглище е, че селото е изцяло с българско население.
 
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името ''Драглища'' е от първоначалния патроним на -''ишти'' от личното име ''Драгол, Драгул'' с елизия на наудареното ''о'' или ''у''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 186.</ref>.
 
Църквата „[[Въведение Богородично (Горно Драглище)|Въведение Богородично]]“ е от 1835 година.<ref name="Национален парк Пирин">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://pirin.bg/hcss/pdf/NP_Pirin_Unesko_papka.pdf | заглавие =Национален парк Пирин. Ползи за хората и природата| достъп_дата = 13 ноември 2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | цитат = | език =}}</ref>
Ред 32:
{{цитат|Горно Драглища, чисто българско село 2 часа на СИ от [[Разлог|Мехомия]]. Път неравен, каменист. През селото минува едноименен проток, който е от притоците на Мехомийската река. Каменисто и стръмно място; рядко гора. Жителите бедни, речи всички бягат по чужбина за щастие. Имат си църква, поддържат и училище с 1 учител и до 80 ученика. Къщите в Горно Драглища възлизат до 250, само български.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 16.]</ref>}}
 
Към 1900 година според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) населението на селото брои 1200 души, всичките [[българи]]-[[християни]].<ref>{{МЕС|192|2_20}}</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 20 души от Драглище (Горно и Долно) са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.</ref>