Разлика между версии на „Най-красивите“

редакция без резюме
м (Премахнати редакции на 37.143.229.167 (б.), към версия на BotNinja)
Етикет: Отмяна
 
{{Филм
| цветова гама = FF3030
| име = Най-красивите
| име_оригинал = 一番美しく
| картинка = Ichiban_utsukushiku_poster.jpg
| описание = Японски постерПостер на филма.
| режисьори = [[Акира Куросава]]
| продуценти = Мотохико Ито
| филмово_студио = [[Тохо|Тохо Студиос]]
| разпространител = [[Тохо]]
| премиера-дата = 13 април 1944
| жанр = [[Пропаганда|Пропагандна драма]]
| премиера -място = {{флагче|Япония}} [[13 април]] [[1944Япония]]
| времетраене = 85 мин.<ref name="mas">{{cite book | title = Акира Куросава - Мастера зарубежного киноискусства | year = 1977 | publisher = Искусство | location = Москва | isbn = 80106-183-231-77 | pages = 85-86 }}</ref>
| времетраене = 85 мин.
| страна = [[Япония]]
| език = [[Японски език|японски]]
| цветност = черно-бял
| код-IMDB = 0036947
| код-Allmovie = 120039
Отрядът продължава работата си и скоро постигат добри резултати, но недостатъчни, за да впечатлят управата. След инцидент с Ямазаки, квотата на момичетата рязко спада. Уатанабе е разочарована и решава да повдигне духа на групата, като включва работничките в игри на волейбол. Квотата започва да се увеличава бавно. Настъпва зима и Уатанаба получава известие, че майка ѝ е тежко болна. Отговорничката обаче избира да остане с момичетата. Запазва в тайна лошото състояние на Ямагучи, за да поддържа растежа на продукция във фабриката.
 
Въпреки завръщането на Ямазаки, настъпват колебливи резултати в производството на трудовия отряд. Момичетата са крайно изморени и ги обхваща тъга към родното място. Проблемите се задълбочават още повече, когато Мицушима напуска общежитието, за да посети родителите си. Между Окабе и Хатори изникват противоречия. Уатанабе се опитва да ги помири, но една от тях обвинява отговорникътотговорника за специалното му отношение към Ямагучи, без да подозира, че лидерът на групата нарочно е криел за състоянието на болното момиче. Уатанабе, разочарована от поведението на отряда, не желае дори да ги наказва.
 
Мицушима се завръща и научава, че Уатанабе е изгубила една от лещите, по вина на момичетата. Отговорникът на отряда остава цялата нощ, за да възстанови своята продукция за деня. Вдъхновени от примера на своя лидер, момичетата увеличават работната си сила. Уатанабе получава известие, че майка ѝ е починала и трябва да се прибира спешно вкъщи. Непоколебимата жена обаче отказва да изостави работата, която е нужна на японските войски и предлага на нейно място да излезе в почивка Ямагучи. Мицушима споделя, че Уатанабе наистина е станала добро момиче. Отговорникът се връща на работното си място и се опитва да сдържи сълзите си над микроскопа.
! Описание
|-
|- bgcolor="FFE4E1"
| [[Такаши Шимура]]
| ''Горо Ишида''
| Помощник на директора
|-
|- bgcolor="FFE4E1"
| Йоко Ягучи
| ''Вин Уатанабе''
| Отговорничка на женското общежитие
|-
|- bgcolor="FFE4E1"
| Саюри Танима
| ''Йошикава Шоичи''
| 羽島敏子
|-
|- bgcolor="FFE4E1"
| Асако Судзуки
| ''Асако Сузимура''
| Учител по барабан и тромпет
|-
|- bgcolor="FFE4E1"
| Умпей Йокояма
|
След успеха на [[Санширо Сугата|дебюта]] си, Куросава е поканен от Управлението за информация на Военноморското министерство да направи филм за изтребителите „Дзеро“ – един от самолетите, с които е извършено [[нападение над Пърл Харбър|нападението над Пърл Харбър]]. Министерството иска кинопродукт, който да повдигне бойния дух на нацията. Куросава отвръща, че ще обмисли предложението. Япония по това време обаче започва да губи войната и военноморската авиация е в такова състояние, че не може да отдели и един самолет за снимки.{{hrf|Куросава|1989|217}}
 
Куросава започва филма „Най-красивите“ през 1943 г.{{hrf|Куросава|1989|217}} Режисьорът решаваискал да създаде групов портрет на жените, които работят във военните заводи.<ref name="mas" /> Решава, че лентата трябва да е полудокументална, доближаващаи да се доближава максимално до реалността.{{hrf|Куросава|1989|217}} ВъзлагаИзисква наот актрисите да не проявяват лични антипатии и да играят като непрофесионалисти.<ref name="mas" /> Възлага да се упражняват в бягане, после и във волейбол. След това ги кара да организират духов оркестър и да преминават през града с него, марширувайки и свирейки. Последната задача е посрещната противоречиво от актрисите, опасявайки се да не събират погледите на тълпата. Постепенно те привикват с наставленията на режисьора, променят грима им става по-естествен и добиват вид на обикновени момичета.{{hrf|Куросава|1989|217 – 218}}
 
Актрисите, по настояване на Куросава, са настанени в общежитията на фабриката. Разпределени са на работа в различни цехове и заживяват като истински работнички. Другата част от снимачния екип са пратени в мъжкото общежитие.{{hrf|Куросава|1989|218}} Куросава описва работата над филма като правене на документален филм.{{hrf|Куросава|1989|219}} В автобиографията си от [[1983]] г. „Нещо като автобиография или потта на жабата“ описва дните на снимачния процес:
 
{{цитат|Дните обикновено започваха така. В далечината се чуваше духовият оркестър. Всички скачахме, обличахме се набързо и хуквахме към близкия кръстопът. По белия заснежен път се задаваха момичетата, всички с вързани през челата кърпи. Минавайки край нас, те ни хвърляха погледи с крайчеца на окото, без да престават да свирят, и се упътваха към фабричната врата. Ние се връщахме в общежитието за закуска, после дигахме апаратурата и също отивахме във фабриката.{{hrf|Куросава|1989|219}}|'''Превод от японски:''' Ружица Угринова}} Често изникват противоречия между режисьора и актрисите. Представителка на момичетата е Йоко Ягучи, която играе и главната роля във филма. Двамата с Куросава не веднъж стигат до открити сблъсъци. В работата над филма много помага и актрисата Такако Ирие.{{hrf|Куросава|1989|219, 220}}
Куросава описва работата над филма като правене на документален филм.{{hrf|Куросава|1989|219}} В автобиографията си от [[1983]] г. „Нещо като автобиография или потта на жабата“ описва дните на снимачния процес:
 
Документалния начин на снимане е повлиян силно от руския и германския модел, познати добре на Куросава. От което следва, че снимачния процес наподобява немския Kunstfilm, тоест „[[Арт филм]]а“, и руската „динамична“ документаристика. В същото време режисьорът предлага и свой начин на заснемане, който обогатява документалното кино на Япония. Във филма може да се открият и някои от маниерите на Куросава, които по-късно ще се превърнат в запазена марка на твореца като кратките кадри и флашбека.{{hrf|Richie|1970|26-27|en}}
{{цитат|Дните обикновено започваха така. В далечината се чуваше духовият оркестър. Всички скачахме, обличахме се набързо и хуквахме към близкия кръстопът. По белия заснежен път се задаваха момичетата, всички с вързани през челата кърпи. Минавайки край нас, те ни хвърляха погледи с крайчеца на окото, без да престават да свирят, и се упътваха към фабричната врата. Ние се връщахме в общежитието за закуска, после дигахме апаратурата и също отивахме във фабриката.{{hrf|Куросава|1989|219}}|'''Превод от японски:''' Ружица Угринова}}
 
Често изникват противоречия между режисьора и актрисите. Представителка на момичетата е Йоко Ягучи, която играе и главната роля във филма. Двамата с Куросава не веднъж стигат до открити сблъсъци. В работата над филма много помага и актрисата Такако Ирие, която помирява екипа, с което печели любовта на актрисите.{{hrf|Куросава|1989|219, 220}}
 
=== След продукцията ===
== Библиография ==
* {{cite book |title= ''Нещо като автобиография или потта на жабата'' |last= Куросава|first= Акира|year= 1989|publisher= Наука и изкуство|location= София|isbn= 9538422431}}
* {{cite book | title = The Films of Akira Kurosawa | last = Richie | first = Donald | year = 1970 | edition = Second | publisher = University of California Press | location = Berkeley and Los Angeles | isbn = 0-520-01781-1 }}
 
== Източници ==
1757

редакции