Разлика между версии на „Божествена комедия“

м
форматиране: 5x кавички, 2x тире-числа (ползвайки Advisor)
м (неправилно членуване - предлог и пълен член)
м (форматиране: 5x кавички, 2x тире-числа (ползвайки Advisor))
 
| издадена-година = 1472
| издадена-държава =
| създаден-година = 1308- – 1320 г.
| създаден-държава =
| издателство =
[[Файл:Alighieri - Divina Commedia, Nel mille quatro cento septe et due nel quarto mese adi cinque et sei - 2384293 id00022000 Scan00006.jpg|мини|''Comencia la Comedia'', 1472]]
 
'''Божествена комедия''' ([[италиански език|итал.]] ''Commedia'', по-късно ''Divina Commedia'') е италианска поема от [[Данте Алигиери]], започната през 1308 г. и завършена през 1320 г., година преди смъртта му през 1321 г. Смята се за най-известното произведение в италианската литература<ref>За пример, ''Encyclopedia Americana'', 2006, т. 30. с. 605: "the„the greatest single work of Italian literature;" John Julius Norwich, ''The Italians: History, Art, and the Genius of a People'', Abrams, 1983, p. 27: "his„his tremendous poem, still after six and a half centuries the supreme work of Italian literature, remains – after the legacy of ancient Rome – the grandest single element in the Italian heritage;" and Robert Reinhold Ergang, ''The Renaissance'', Van Nostrand, 1967, p. 103: "Many„Many literary historians regard the Divine Comedy as the greatest work of Italian literature. In world literature it is ranked as an epic poem of the highest order."</ref> и едно от най-великите произведения в световната литература.<ref>{{Cite book| last=Bloom | first=Harold | authorlink=Harold Bloom | title=The Western Canon | year=1994}} See also Western canon for other "canons"„canons“ that include the ''Divine Comedy''.</ref> Въображаемата визия на поемата за отвъдното е представителна за средновековния светоглед, какъвто се е развил в Западната църква до 14 век. Поемата е написана на тосканско наречие.<ref>Вж. {{Cite book| last=Lepschy | first=Laura |author2=Lepschy, Giulio | title=The Italian Language Today | year=1977}} или друга история на италианския език.</ref> Произведението е разделено на три части: ''Ад'', ''Чистилище'' и ''Рай''.
 
Наративът разказва за пътуването на Данте през [[Ад]]а, [[Чистилище]]то и [[Рай|Рая]],<ref>Peter E. Bondanella, ''The Inferno'', Introduction, p. xliii, Barnes & Noble Classics, 2003, "the„the key fiction of the ''Divine Comedy'' is that the poem is true."</ref> докато [[алегория|алегорично]] поемата представя пътуването на душата към Бога.<ref>Dorothy L. Sayers, ''Hell'', бележка на с. 19.</ref> Данте се опира на средновековната християнска теология и философия, особено томистичната философия, извлечена от Сума на теологията на [[Тома Аквински]].<ref>Charles Allen Dinsmore, ''The Teachings of Dante'' (Ayer, 1970), с. 38.</ref> В творбата на Данте [[Вергилий]] е представен като човешкия разум, а Беатриче е представена като божественото познание.<ref>{{Cite book|title=Approaches to teaching Dante's Divine comedy|date=1982|publisher=Modern Language Association of America|others=Slade, Carole., Cecchetti, Giovanni, 1922–19981922 – 1998.|isbn=978-0873524780|location=New York, N.Y.|oclc=7671339}}</ref>
 
Първоначално произведението е озаглавено само ''Комедия'', както в първото печатно издание от 1472 г. Прилагателното ''божествена'' е добавено от [[Джовани Бокачо]], а първото издание, което назовава произведението на Данте като ''Божествена комедия'' в заглавието, е това на венецианския хуманист Лодовико Долче,<ref>Ronnie H. Terpening, ''Lodovico Dolce, Renaissance Man of Letters'' (Toronto, Buffalo, London: University of Toronto Press, 1997), с. 166.</ref> публикувано през 1555 г. от Габриеле Джолито де Ферари.